прилагането на чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № 15-00-3
Дата: 02.04.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 13;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 9.

Относно: прилагането на чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 15-00-3/27.02.2015 г., изразявам следното становище:
На основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона, действаща от 01.01.2015 г., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по банкови сметки. Съгласно чл. 65, ал. 9 от същия закон данъкът се удържа и внася от търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната в срок до края на месеца, следващ месеца на придобиването на дохода.
Видно от цитираните разпоредби:
– обект на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ са доходите от лихви по всички видове банкови сметки, в т.ч. и по разплащателните сметки, посочени в чл. 6, ал. 3, т. 1 от Наредба № 3 за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти (обн., ДВ, бр. 62/2009 г., издадена от БНБ);
– търговските банки и клоновете на чуждестранни банки в страната са данъчно задължени лица по смисъла на чл. 3, т. 2 от ЗДДФЛ, тъй като те са ангажирани с определянето, удържането, внасянето и съответно декларирането на окончателния данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ.
Според писмото Ви, специалните банкови сметки (клиентска сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата; специална сметка по чл. 25а от Закона за нотариусите и нотариалната дейност; специална сметка по чл. 24 от Закона за частните съдебни изпълнители; специална клиентска сметка по чл. 167, ал. 6 от Кодекса за застраховането и други) се причисляват към разплащателните сметки по чл. 6, ал. 3, т. 1 от визираната по-горе Наредба № 3 и съответно лихвата по тези сметки следва да се третира като доход, подлежащ на облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, когато титулярят е местно физическо лице.
Предвид цитираната нормативна уредба, специалните банкови сметки се откриват въз основа на договор, който се сключва между съответната банка и физическото лице (адвокат, частен съдебен изпълнител, нотариус, застрахователен агент). Следователно, по силата на този договор за банката възниква задължение да начислява лихва, а за съответното физическо лице – право да получи начислената от банката лихва. По смисъла на ЗДДФЛ, лихвата е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации (§ 1, т. 7 от ДР на ЗДДФЛ).
Предвид изложените аргументи считам, че получатели на доходите от лихви по банкови сметки, за целите на ЗДДФЛ, са физическите лица – титуляри на съответните банкови сметки. Що се отнася до задълженията на физическите лица (адвокати, частни съдебни изпълнители, нотариуси, застрахователни агенти) към техните клиенти, включително по повод на отчетността по предоставените им парични средства, те следва да се разглеждат отделно, тъй като възникват по силата на друг вид правоотношения. Тези правоотношения, обаче, не отменят задължението на банките да определят, удържат и внасят дължимия данък по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ. В този смисъл е и писмото на Дирекция „Данъчна политика“ при , постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 15-00-3 от 20.03.2015 г., копие от което Ви изпращам.
Приложение: Копие от писмо на Дирекция „Данъчна политика“, вх. № 15-00-3 от 20.03.2015 г.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/Б. АТАНАСОВ/