Изх. № 17-00-330
Дата: 22.02.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 13.
Относно: Прилагането на чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 17-00-330 от 19.12.2012 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в писмото фактическа ситуация, предлаганият от … продукт е „срочен депозит с авансово изплащане на лихва в началото на периода, за който е сключен договора”. В случай на нарушаване на условията по депозита, клиентът дължи на банката „комисион”, определен като процент от размера на главницата за депозита. Посочено е също, че размерът на комисиона не е обвързан с размера на изплатената лихва, но основната му цел е именно да възстанови на банката авансово платената лихва, която поради нарушаването на депозита се оказва недължима. В тази връзка поставяте следния въпрос:
При нарушаването на депозит с авансова лихва, данъчната основа на данъка по чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ следва да бъде сумата на изплатената авансово лихва (която при нарушаване на депозита се оказва недължима) или реално изплатената доходност на клиента получена като от авансовата лихва се приспадне събрания комисион?
Предвид описаната фактическа ситуация, изразявам следното становище по поставения въпрос:
Съгласно чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), считано от 01.01.2013 г., брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки се облага с окончателен данък. По смисъла на § 1, т. 58 от допълнителните разпоредби на закона, депозитни сметки са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва), т.е. описаният от Вас продукт попада в обхвата на цитираната дефиниция.
Считам, че в брутната сума на дохода от лихви следва да се включи всичко, което физическото лице е получило срещу депозираната от него сума към датата на падежа или към датата на предсрочното му прекратяване. Именно поради тази причина в разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ, изрично е регламентирано, че при авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 3, същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Иначе казано, целта на законодателя е да обложи действителния размер на лихвата, а не авансово изплатената сума, която при нарушаване срока на депозита се коригира в посока намаление. В противен случай би се стигнало до облагане на част от депозираната сума, а не на реализирания доход.
С оглед на това по конкретно поставения от Вас въпрос считам, че основата за облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ следва да бъде действителния размер на лихвата, получен от местните физически лица при предсрочното прекратяване на депозита, т.е. доходността, която според описаните от Вас данни се изчислява като разлика между авансово платената сума и т.нар. „комисион” на банката, при положение, че в него не са калкулирани разходи, които обичайно са за сметка на физическото лице (наличието или липсата на това обстоятелство не може да бъде преценено само на база предоставената от Вас информация).
Уведомявам Ви, че при кореспонденцията с НАП следва да спазвате изискванията на чл. 85 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), според който регистрираните лица са задължени да посочват идентификацията и адреса за кореспонденция в цялата кореспонденция с НАП.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘