Прилагането на чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. № 94-М-142
Дата:06.06.2013 год.
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 13.
Относно: Прилагането на чл. 38, ал. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите с вх. № 94-М-142 от 06.03.2013 г., Ви уведомявам за следното:
Според условията на приложеното към писмото копие от договор за срочен депозит „Рекорд”, в качеството Ви на вложител сте вложили на депозит при Банката конкретна сума за определен срок (36 месеца), считано от датата на внасянето й. Договорено е да се заплати възнаграждение (лихва) в размер на 6.2744% годишно, която се начислява и изплаща служебно от Банката в края на всеки месец от срока на депозита по сметка на вложителя, открита в същата Банка. В случай, че изтеглите или преведете по друга сметка част или цялата сума на депозита преди датата на падежа (28.06.2013 г.), дължите на Банката „неустойка”, която се изчислява на база договорения годишен размер на лихвата (6.2744%) от датата на постъпването на сумата на депозита по депозитната сметка до датата на изтеглянето й. Според Вас лихвата не се получава авансово, „тъй като служебно Банката е изчислила и изплатила разбитата годишна лихва по месеци”. В тази връзка поставяте въпрос коя част от лихвите подлежи на облагане с данък?
Предвид описаната фактическа ситуация и приложения към писмото Ви договор, изразявам следното становище:
След изменението на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в сила от 01.01.2013 г., доходите от лихви по депозитни сметки са изключени от обхвата на необлагаемите доходи и съответно представляват облагаем доход за физическите лица. На основание чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ, също в сила от 01.01.2013 г., с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки в търговски банки. Видно от цитираната разпоредба, определящо значение за облагането на лихвите има датата на придобиването им. Според общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:  
?плащането-при плащане в брой;  
?заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека-при безналично плащане;  
?получаването на престацията – за непаричен доход.
Изключение от това правило е предвидено единствено за случаите, когато лихвите по депозитните сметки са изплатени авансово. В тези случаи, на основание новата алинея 5 в чл. 11 на ЗДДФЛ, която също е в сила от 01.01.2013 г., доходът се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Във връзка с прилагането на цитираните данъчни норми е необходимо да се има предвид следното:
Данъчният закон не дава специални насоки за това, в кои случаи лихвата може да се третира като авансово получена, но в най-общ смисъл за такава следва да се приеме лихвата, която е платена преди изтичането на срока на депозита и подлежи на връщане в пълен размер (под каквато и да е форма) при евентуално предсрочно прекратяване на договора. В конкретния случай, също може да се каже, че по-голяма част от лихвата по депозитната банкова сметка се получава предварително (авансово), тъй като се изплаща преди да е изтекъл определения в договора 36 месечен срок за съхранение на парите. Освен това, при предсрочно прекратяване на договора, предварително платената лихва на практика подлежи на връщане под формата на „неустойка”. Според условието на т. 7 от договора, неустойката ще бъде удържана от главницата по депозита преди изплащането й на вложителя.
Иначе казано – при предсрочно прекратяване на договора Вие бихте реализирали доход от лихва в много по-малък размер, в сравнение с доходността от евентуално спазване на договорения 36 месечен срок. Ето защо, в случаи като Вашия брутния размер на полученото възнаграждение (доходът от лихвата) може да бъде определен коректно едва към момента на изтичането на срока на депозита или към момента на предсрочното му прекратяване, а авансово получените до този момент суми на практика не представляват доход от лихва. В подкрепа на това е и дефиницията дадена в § 1, т. 58 от ДР на ЗДДФЛ за понятието „депозитни сметки” – това са банкови сметки за съхранение на пари за определен срок срещу възнаграждение (лихва).
Следователно, размерът на възнаграждението (лихвата) не би могъл да се определи преди датата на падежа (в случая 28.06.2013 г.) или преди датата на предсрочното прекратяване на договора, тъй като няма да е ясен срокът за който парите са били съхранявани в банковата сметка на физическото лице. Всяка сума получена преди тази дата и подлежаща на връщане при предсрочно прекратяване на договора, в случая като неустойка, не следва да бъде третирана като възнаграждение (лихва) по смисъла на данъчния закон. Именно поради тези съображения в чл. 11, ал. 5 от ЗДДФЛ, изрично е регламентирано, че при авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13, същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване. Това е така, тъй като целта на законодателя е да обложи действителния размер на лихвата, а не авансово изплатената сума, която при нарушаване на клаузата за срока на депозита се коригира в посока намаление. В противен случай би се стигнало до облагане на част от депозираната сума, а не на реализирания доход.
С оглед на това, по конкретно поставения от Вас въпрос считам че основата за облагане с окончателен данък по реда на чл. 38, ал. 13 от ЗДДФЛ следва да бъде действителния размер на дохода от лихви, изчислен окончателно от Банката към датата на предсрочното прекратяване на депозита или към датата на изтичане на договорения 36 месечен срок (28.06.2013 г.)
Уведомявам Ви, че съгласно чл. 85 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и в съответствие с чл. 3, ал. 1, т. 1 отЗакона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в кореспонденцията си с НАП, сте длъжна да посочвате Вашата идентификация (в случая – име и ЕГН, съгласно чл. 84, ал. 2 от ДОПК) и адресът за кореспонденция.
.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/СТОЯН МАРКОВ/’

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

МСС8 – Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешки

МЕЖДУНАРОДЕН СЧЕТОВОДЕН СТАНДАРТ 8Счетоводна политика, промени в счетоводните приблизителни оценки и грешкиЦЕЛ1. Целта на настоящия стандарт е да се предвидят критериите за подбор и промяна

Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

Относно: Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.Във връзка

bilgi