1_ИТ1-00-72/03.04.2020 г.
Чл.12; чл.50; чл.43, чл.55, чл.67 от ЗДДФЛ ;
Чл.4 , чл.5 и чл.6 от КСО;
Чл.39 от ЗЗО;
Чл.11 от НООСЛБГРЧМЛ.
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх.№ 2020 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Пенсионер сте за изслужено време и старост, но работите по трудово и извън трудово правоотношение /граждански договор/ и сте самоосигуряващо се лице, като съдебен експерт.
Посочвате, че при сключването на гражданския договор сте декларирали тези факти пред платеца на дохода, като предмета на дейност на гражданския договор е различен от дейността, за която се осигурявате.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Трябва ли работодателят по граждански договор да удържа осигурителните вноски, да удържа данъка по ЗДДФЛ и да Ви издава сметка за изплатените суми?
2. Kакви са Вашите задължения за деклариране на задължителни осигурителни вноски и данъка по ЗДДФЛ през годината, във връзка с възнагражденията по гражданския договор?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба свързана с поставения въпрос, изразяваме следното становище:
По ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой, на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода или на датата на получаването на чека – при безналично плащане, или при получаването на престацията – за непаричен доход.
В разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.
Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО
На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Това правило не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода – ал. 5 на чл. 43 от с.з. Разпоредбата на чл. 45, ал. 6 от ЗДДФЛ изрично посочва, че „Сметката за изплатени суми“ по ал. 4 и служебната бележка по ал. 5 не се издават в случаите по чл. 43, ал. 5 от закона /тоест на самоосигуряващи се лица/.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларацията по чл. 55, ал. 1 от с.з. се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода – предприятие или самоосигуряващо се лице не е задължен да удържа и да внася данъка. Следователно, тази декларация се подава от физическото лице – получател на дохода в случаите, в които то е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, т.к. в този случай, съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето. В тези случаи, декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода – 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация.
В чл. 67, ал.1 от ЗДДФЛ е посочено, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 /за доходите по чл.29/, чл. 44 и чл. 46 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
Следователно, след като Вие извършвате дейност като свободна професия – експерт към съда, ще дължите авансов данък за придобитите от Вас доходи от стопанската дейност, посочена в чл. 29 от ЗДДФЛ, като същият трябва да се внесе от Вас до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода и в същия срок подавате декларация по образец съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ за дължимия авансов данък.
По КСО и ЗЗО:
В случай на уредено правоотношение с трудов договор осигуряването се провежда по реда, предвиден за работниците и служителите задължително за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Държавното обществено осигуряване за работещите без трудово правоотношение се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
По смисъла на чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Кръгът на самоосигуряващите се лица е обхванат от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия. В разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е регламентирано че, за лица, упражняващо свободна професия, се считат и тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
На основание чл. 11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от Кодекса за социално осигуряване при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Според ал. 2 от цитираната разпоредба, задължение на самоосигуряващите се лица (лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, и 4 от КСО) да внесат осигурителните вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО е дадена възможност на лицата, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание в случаите на упражняване дейностите по ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от същия. Това произтича и от разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, според която за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, при условие че имат отпусната пенсия, осигуряването е по желание по предвидения с наредбата ред.
Във връзка с гореизложеното, следва да се обобщи, че върху изплатените възнаграждения за работа без трудово правоотношение на пенсионер, който едновременно с това работи по трудов договор, осигурителни вноски се дължат само в случай, че лицето избере правната възможност за това, предвидена в Кодекса за социално осигуряване. При изплащането на възнаграждения за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице възложителят не удържа и не внася осигурителни вноски. За целта самоосигуряващото се лице декларира пред възложителя това си качество.
В Закона за здравното осигуряване няма изрична норма, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски, както и липсва разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО. Доходите, върху които се дължат здравноосигурителни вноски за различните видове осигурени лица се определя в чл. 40 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).
В случая за Вас, като експерт към съда, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, според която здравноосигурителни вноски в този случай се внасят авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и окончателно върху доходите от дейността, и доходите по т.3 (възнаграждения по граждански договор), през календарната година, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Упражняващите трудова дейност като свободна професия (експерт към съда) лица дължат задължително здравноосигурителни вноски по описания по-горе ред, включително и когато са пенсионери.
За определяне на окончателния размер на здравноосигурителната вноска следва да попълнете Таблица 2 към справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход върху който се дължат здравноосигурителни вноски. В колона 3 се посочва размера на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях както и осигурителния доход по трудово правоотношение, който съответства на подадените от осигурителя данни по чл. 39, ал. 1 от ЗЗО. В колона 4 следва да посочите осигурителния доход, върху който дължите авансови вноски в качеството на самоосигуряващо се лице (експерт към съда). В колона 5 ред 13 попълвате сбора от облагаемия доход от упражняване дейност свободна професия-експерт към съда и за полученото от самоосигуряващото се лице възнаграждение за работа без трудово правоотношение.
Лицата, които имат задължение да внасят вноски по ЗЗО, следва да подадат декларация за общия размер на дължимите вноски по ред определен с наредба (чл. 39, ал. 2 от ЗЗО).
Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 19 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица.
Следователно, Вие в качеството на самоосигуряващо се лице, имате задължение да подадете декларация обр. № 6 приложение № 4 към чл. 2, ал. 2 от наредбата, като в същата следва да включите дължимите авансово през годината здравноосигурителни вноски и окончателния им размер, определени съгласно Таблица 2 от Справката към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.