прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № 12-00-534
Дата: 17.04.2019 год.
ЗДДФЛ, чл. 42;
ЗДДФЛ, чл. 65.

ОТНОСНО: прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Във Ваша молба, постъпила в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведена с вх. №12-00-534#45/01.02.2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:

С Определение № 6798 от 31.12.2018 г. на ….. градски съд, Търговска колегия, VІ-10 състав по т.д. № 2126 от 2013 г. не е одобрена съставената от Вас Частична сметка № 2 за разпределение на наличните парични суми между кредиторите на длъжника „…..“ АД. В цитираното определение е посочено следното: „При изготвяне на новата сметка, синдикът следва да се съобрази и доколко е компетентен да осъществява правомощията на работодател по смисъла на чл. 42 от ЗДДФЛ, върху какви суми, част от приетите вземания следва да се начислява това данъчно задължение, ако се прецени, че синдикът е компетентен да го начислява и дали е спазена съответната административна процедура съгласно ДОПК и ЗДДФЛ“. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. При изготвяне на Частична сметка за разпределение за изплащане на възнагражденията на работници и служители, работили в несъстоятелното дружество, синдикът следва ли да начислява данъчните задължения, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ?
2. Следва ли синдикът да удържа данък по ЗДДФЛ при изплащане на сумите и да ги превежда в компетентната структура на Националната агенция за приходите (НАП) или следва удържаните суми да бъдат оставени в масата на несъстоятелността и след последващо предявяване от НАП, да ги разпредели в следваща сметка за разпределение, с оглед разпоредбите на чл. 722 от Търговския закон (ТЗ)?
3. В случай че синдикът удържа сумите по ЗДДФЛ, как следва да се изчисли размерът на удръжката от трудовото възнаграждение и тя равна ли е на 10% от приетото вземане?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище по поставените въпроси:

Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. В съответствие с разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) или за задължително осигуряване в чужбина. Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „и“ от допълнителните разпоредби на закона се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.
На основание чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа, формирана по гореописания начин, се намалява със:
* данъчното облекчение за намалена работоспособност по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ;
* данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово правоотношение.
Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа, след намаленията по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, се умножи по данъчна ставка 10 на сто, а за доходите, придобити като морско лице – по данъчна ставка 1 на сто (чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ). В общия случай, на основание чл. 42, ал. 5 и 9 от ЗДДФЛ, данъкът се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66 от същия закон.
Видно от цитираните разпоредби задължението за определяне, удържане и внасяне на авансово дължимия данък за доходите по трудови правоотношения е вменено на работодателя. По смисъла на § 1, т. 27, буква „а“ от ДР на ЗДДФЛ работодател е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице. В конкретния случай работодател е дружеството в несъстоятелност, а Вие в качеството си на синдик представлявате същото след обявяването му в несъстоятелност.
В чл. 722, ал. 1, т. 4 на ТЗ са посочени вземания, произтичащи от трудови правоотношения, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Следователно както трудовите възнаграждения, така и размерът на всички удръжки, в т.ч. и за данъци и осигурителни вноски, би трябвало да са начислени от работодателя (АД „….“). Съответно за Вас не възниква задължение за начисляване на данък по реда на ЗДДФЛ при изплащането на вземания по чл. 722, ал. 1, т. 4 от ТЗ.
От друга страна задължението за удържане на начисления данък по чл. 42 от ЗДДФЛ възниква за работодателя (АД „…“ – в несъстоятелност) едва при окончателното изплащане на възнагражденията за съответния месец. От изложеното в молбата Ви и приложените документи не става ясно по категоричен начин дали данъкът, дължим за съответните възнаграждения, е включен в сумата на вземанията на работниците и служителите. При условие че това е така, същият би следвало да се намали при изготвянето на Частичната сметка във връзка със задължението на работодателя за удържането му.
На основание чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът се внася от работодателя в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е удържан. В същия срок работодателят следва да декларира дължимия данък по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »