Изх. №24-33-150
Дата:28.11.2012 год.
ЗДДФЛ, чл. 9;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 29.
ОТНОСНО: Прилагането на ЗДДФЛ и КСО за физически лица, извършващи таксиметров превоз на пътници
По повод писмено запитване от ТД на НАП ….. – офис ….., препратено вна Националната агенция за приходите, заведено с вх. № 24-33-150/09.08.2012 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаната в писмото фактическа обстановка, физическо лице е едноличен търговец, който е пререгистриран в Агенцията по вписванията, но от 2005 г. не извършва дейност като такъв. Лицето няма регистрация в Агенцията по вписванията по БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия и няма подадена декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице като свободна професия. Посочено е също, че за периода 2008 г. – 2010 г. лицето извършва дейност таксиметрови превози на пътници със собствен автомобил, за своя сметка, но от името на превозвач. За този период лицето е подало декларации обрИзх. № 6 с месец 13 и е внесло осигурителните си вноски. Декларации образец № 1 за периода не са подавани. Лицето иска заличаване на подадените декларации обрИзх. № 6 и възстановяване на внесените осигурителни вноски, тъй като не е регистрирано като упражняващо свободна професия. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. Търговска дейност ли е таксиметровият превоз на пътници, извършван от водач – физическо лице за негова сметка и от името на регистриран превозвач, като се има предвид регистрацията на физическото лице по Търговския закон?
2. Следва ли при описаните обстоятелства лицето да се счита за самоосигуряващо се?
Предвид описаната фактическа обстановка и поставените в писмото на ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора въпроси, Ви уведомявам за следното:
1.По първият въпрос:
Указания относно критериите, въз основа на които следва да се извършва преценка за това дали регистрирано като едноличен търговец физическо лице следва да образува данъчна основа по реда на глава пета, раздел ІІ от ЗДДФЛ за доходи от сделки, които е предприело без да обявява извършването им в търговско качество, какъвто е и конкретния казус, са дадени с писмо Изх. № 24-00-7/11.04.2008 г. от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Становището е общо и е изпратено до всички Дирекции ОУИ и може да бъде открито на интернет страницата на агенцията, както и в системата „Въпроси и отговори”. По отношение данъчното третиране на доходите на физически лица, извършващи таксиметров превоз на пътници, също вече е изразено становище от Изпълнителния директор – писма Изх. № 24-33-24/11.03.2008 г. и 24-33-34/22.05.2008 г., които са включени в системата „Въпроси и отговори”. Цитираните писма са ползвани при изготвянето на становището на Дирекция ОУИ – гр. ….. по конкретното запитване в частта, касаеща прилагането на ЗДДФЛ. Фактът, че лицето не е вписано в регистър БУЛСТАТ като лице упражняващо свободна професия не е обстоятелство, което би променило данъчното третиране на доходите, които е придобило във връзка с упражняваната от него таксиметрова дейност.
Обръщам Ви внимание, че съгласно т. 4.2.1. от Процедура ДОМ-1 „Изготвяне на отговори на запитвания” от компетенциите на Дирекция ДОМ е изготвянето на отговори на сложни казуси, свързани с данъчното и осигурителното законодателство, а не на всички въпроси, за които е установено, че не е изразявано становище по аналогичен казус. Според указаното в цитираната процедура, сложен казус е налице, когато естеството на въпроса е от фактическа и/или правна сложност.
2.По вторият въпрос:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за автомобилните превози „таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка.”С Наредба №34 от 6 декември 1999 г. за таксиметров превоз на пътници се определят условията и редът за извършването на таксиметров превоз на пътници. Със същата наредба се регламентират изискванията, на които трябва да отговарят водачите на лек таксиметров автомобил. Едно от тези изисквания е лицето да притежава удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил“, издадено след успешно полагане на изпит, валидно за съответната община. В чл. 20 от Наредба №34 от 6 декември 1999 г. е посочено, че Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация“ води регистър на водачите, получили удостоверение “Водач на лек таксиметров автомобил“.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО – лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване по реда на същия кодекс. Допълнително пояснение относно лицатарегистрирани, като упражняващи свободна професия е дадено с разпоредбата на чл. 1, ал. 5, т. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). В същата разпоредба се посочва, че това са лицата, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
С оглед цитираните разпоредби и фактите, че Наредба №34 от 6 декември 1999г. за таксиметров превоз на пътници безспорно е нормативен акт, също така посочените лица в чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, предвид думите „и други” в края не се изброяват изчерпателно, може да се направи извод, че водачите на лек таксиметров автомобил, когато упражняват дейността за своя сметка са лица, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Следователно попадат в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Предвид задължението им да внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от същия кодекс.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/СТОЯН МАРКОВ/
‘