приложение на Глава деветнадесета „а” от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по отношение на данъчното третиране на доставките на стоки по част втора на приложение № 2 от закона

.

3_503/20.03.2019 г.

ЗДДС, чл. 78, ал. 4;
ЗДДС, чл. 163а;
ЗДДС, чл. 163б, ал. 1, т. 1;
ППЗДДС, чл. 66, ал. 1 и ал. 2;
ППЗДДС, чл. 97а, ал. 1, б. „б“;
ППЗДДС, чл. 97а, ал. 4 и ал. 5

ОТНОСНО: приложение на Глава деветнадесета „а” от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) по отношение на данъчното третиране на доставките на стоки по част втора на приложение № 2 от закона

Според изложеното в запитването, „А“ ЕООД е с основна дейност търговия на едро със зърнени култури. През месец декември 2018 г. дружеството е договорило покупката на … т царевица от фирма „В“ ЕООД с ЕИК ………….. Издадена е фактура №……………/13.12.2018 г. за …….. лв. Стоката е получена и сумата е заплатена по банков път. Фактурата е без начислен ДДС, но липсва вписано основание за неначисляване на данък. Същата е включена в дневника на покупки за м.12.2018 г. Дружеството си самоначислява ДДС с протокол по чл. 117 от закона с №…../13.12.2018г., който е отразен в дневниците за продажби и покупки за данъчен период м.12.2018 г.
Със същата фирма „В“ ЕООД са договорени нови … т царевица, за които е издадена ф-ра № ………../17.12.2018 г. Сумата е заплатена по банков път, но прехвърляне на собственост на … т царевица не е осъществено. Заведено е досъдебно производство № …/2018 г. в МВР С. за причинена имотна вреда в размер на …….. лв. и е отправена покана чрез адвокат към „В“ ЕООД за връщане на сумата. Издадената фактура е отразена в дневника за покупки за м.12.2018г., като за същата не е издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС, тъй като не е налице реална доставка.
От електронните услуги на НАП с КЕП е направена справка за декларираните продажби от регистрирани по ЗДДС лица за определен данъчен период и управителят на дружеството е установил, че „В“ ЕООД не е отразило двете издадени фактури в дневника за продажбите. Предвид това в дневниците по ЗДДС за данъчен период м.01.2019 г. дружеството е сторнирало всичко подадено с този контрагент.
Във връзка с горното е поставен въпросът дали са изпълнени всички изисквания на ЗДДС?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 27 ноември 2018 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 5 от 15 януари 2019 г.) е изразено следното принципно становище:
Във връзка с прилагането на механизма за обратно начисляване е издадено указание на министъра на финансите с изх. № УК-4/17.03.2014 г. относно практическо прилагане на Глава деветнадесета “а” от ЗДДС по отношение доставките на стоки по част втора на Приложение № 2 към закона, в сила от 1 януари 2014 г., публикувано на интернет страницата на НАП.
Механизмът за обратно начисляване на данъка се прилага за доставки на зърнени и технически култури с място на изпълнение на територията на страната, когато едновременно са изпълнени следните условия:
– стоките, предмет на доставката са изрично посочени в част ІІ от приложение №2 към Глава деветнадесета „а” от ЗДДС и се класират със съответния тарифен код от Комбинираната номенклатура, установена с Приложение I към Регламент (ЕИО) №2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. относно тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа;
– получателят по доставката е регистрирано по ЗДДС, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Статусът на доставчика е правно ирелевантен – режимът е приложим независимо дали доставчиците са данъчно задължени или данъчно незадължени лица и независимо дали са регистрирани или нерегистрирани по ЗДДС лица. Без значение за приложението на режима е и обстоятелството дали страните са производители, търговци или други лица.
Съобразявайки изложеното дотук, по отношение на закупуването на царевицата следва да се има предвид, че в приложение № 2, част II към Глава деветнадесета „а” от ЗДДС позиция 1005 „Царевица“ включва всички видове царевица, с изключение на сладката царевица само от вида Zea mays var. saccharata. Код 1005 „Царевица“, в две подпозиции, се дели на царевица за посев с код 1005 10 и друга царевица с код 1005 9000. От своя страна царевицата за посев също се дели на хибридна и друга, а хибридната е 3 вида: хибрид „trois voies” с код 1005 10 13, обикновен хибрид с код 1005 10 15 и друга хибридна с код 1005 10 18.
При доставки на стоките, посочени в част втора на приложение № 2 от ЗДДС, данъкът става изискуем по реда на чл. 25, ал. 6 и ал. 7 от закона на датата на възникване на данъчното събитие, а в случаите на авансово плащане при получаване на плащането.
Данъкът се начислява от получателя на основание чл. 163б от закона чрез издаване на протокол. Когато доставчикът е данъчно задължено лице данъкът се начислява с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС за всяка доставка поотделно (чл. 163б, ал. 1, т. 1 от закона). Протоколът се издава в 15-дневен срок от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем. Това означава, че протоколът по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС трябва да се издаде в 15-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие по доставката, а в случаите на авансово плащане – в 15-дневен срок от плащането. Издаденият протокол, с който получателят сам е начислил данъка, се отразява в дневника за продажбите за данъчния период, през който е издаден.
По отношение на правото на данъчен кредит следва да се посочи, че доставките по глава деветнадесета „а” от ЗДДС са облагаеми по смисъла на ЗДДС, поради което за регистрираните по закона лица възниква право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки на стоки и услуги по приложение № 2 към глава деветнадесета „а”, така и на други облагаеми доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, както за начисления данък от други регистрирани лица, така и за самоначисления данък по реда на чл. 163б от ЗДДС.
Получателят упражнява правото на приспадане на данъчен кредит чрез отразяване в дневника за покупки на протокола по чл. 163б от ЗДДС, с който е начислен данъкът. Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява в месеца, през който правото е възникнало или през някой от следващите 12 данъчни периода.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква и се упражнява по общите правила на закона при условие, че не са налице ограниченията по чл. 70 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че когато получателят използва стоките, посочени в част втора на приложение № 2 от закона за изпълнение както на облагаеми доставки, така и на доставки, за които не е налице право на данъчен кредит, за него възниква право на частичен данъчен кредит на основание чл. 73 от закона.
Редът за деклариране и отчитане на доставките на стоките, посочени в част втора на приложение № 2 от закона, е определен с ППЗДДС. Съгласно раздел IIIа „Доставка на стоки и/или услуги по приложение № 2 към глава деветнадесета „а” от закона, с място на изпълнение на територията на страната, по която данъкът е изискуем от получателя“ от ППЗДДС, доставките по чл. 163а от ЗДДС на стоки и/или услуги, описани в приложение № 2 от същия, задължително се посочват в колона 8а „Доставка по чл. 163а или внос по чл. 167а от ЗДДС“ на отчетните регистри по чл. 124 от закона с код „02“ за доставки на стоки по част II на приложение № 2 от закона (чл. 97а, ал. 1, б. „б“ от ППЗДДС).
Получателите, регистрирани по ЗДДС лица, отразяват издадените към тях фактури (известия към тях) за доставки на стоки, за които се прилага глава деветнадесета „а“ от закона в дневника за покупки за съответния данъчен период като попълват само данните в колони от 1 до 8а.
Получателите, регистрирани по ЗДДС лица, отразяват издадените протоколи по чл.117 или чл. 163б, ал. 1, т. 2 от ЗДДС по указания в чл. 97а, ал. 4 от ППЗДДС начин, както следва:
а) данъчната основа в колони 9 и 14, съответно данъка в колони 10 и 15 на дневник за продажбите;
б) данъчната основа в колони 9, 10 или 12 и начисления данък в колони 11 или 13 на дневника за покупките.
Видно от посоченото в запитването „А“ ЕООД е с основна дейност търговия на едро със зърнени култури. Като регистрирано по ЗДДС лице, същото е договорило с „В“ ЕООД покупката на царевица. По фактура № …………/13.12.2018 г. стоката е получена и сумата е заплатена по банков път. По фактура № ………../17.12.2018 г. е налице също плащане по банков път, но прехвърляне на собственост на …. т царевица не е осъществено, поради което следва да се приеме, че издадената фактура е за авансово плащане.
Предвид изложената нормативна уредба при положение, че е налице получена реална облагаема доставка от „А“ ЕООД с предмет царевица, както и авансово плащане във връзка със същата, доколкото предметът на доставките попада в обхвата на стоките, посочени в част втора на Приложение № 2 от ЗДДС, то е приложима Глава деветнадесета „а” от закона. В настоящия случай, съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, данъкът за доставката е изискуем от дружеството, получател по доставката, регистрирано по ЗДДС лице, по реда на чл. 25, ал. 6 и 7 от закона на датата на възникване на данъчното събитие, а в случаите на авансово плащане при получаване на плащането. Получателят има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, който сам си е начислил при спазване на общите правила на закона и при условие, че не е налице намерение за измама или злоупотреба.
Тъй като в запитването е посочено, че по фактура № …………/17.12.2018г. доставчикът на дружеството не е доставил стока, поради което е заведено досъдебно производство за причинена имотна вреда и е отправена покана чрез адвокат към „В“ ЕООД за връщане на сумата по доставката, за която е издадена фактура, то приемаме, че доставката е развалена. В тази връзка е необходимо да се има предвид следното:
Съгласно нормите на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в редакцията им до 01.01.2017г., регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката, както и при промяна на вида на доставката. Корекцията по ал. 2 се извършва в данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата по ал. 2, с отразяването на документа по чл. 115 или на новия документ по чл. 116, с който е извършена корекцията, в дневника за покупките и в справка-декларацията за съответния данъчен период. Считано от 01.01.2017 г. цитираните разпоредби продължават да са действащи, но стават ал. 2 и 3 на чл. 78 на ЗДДС. Нормата на чл. 78 от ЗДДС е допълнена и с нова ал. 4, съгласно която регистрираното лице е длъжно да коригира размера на ползвания данъчен кредит и при разваляне на доставка, за която е издадена фактура за авансово плащане в данъчния период, през който се разваля доставката, независимо дали авансово платената сума му е възстановена, прихваната или уредена по друг възмезден начин и дали доставчикът му е издал кредитно известие.
Данъчното третиране, регламентирано с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС, е приложимо по отношение на фактура № …………/17.12.2018 г., предмет на запитването. Нормата е инициирана от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), съгласно която член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 (съответно транспонирани в чл. 78, ал. 1 и 2 от ЗДДС) трябва да се тълкуват в смисъл, че изискват да се коригира приспадането на ДДС, извършено от получателя по фактура, издадена за авансово плащане във връзка с доставка на стоки, когато тази доставка в крайна сметка не е извършена, въпреки че доставчикът все още дължи този данък и не е възстановил авансово платената сума (Решение по дело Фирин, С-107/13, т. 33). СЕС изтъква, че механизмът на корекции е неразделна част от установения с Директива 2006/112 режим на приспадане на ДДС. Той цели да увеличи точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитетът на ДДС по начин, че осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане само доколкото служат за извършването на облагаеми с такъв данък доставки. Така този механизъм има за цел да създаде тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки или услуги за облагаеми впоследствие операции (Решение по дело Фирин, С-107/13, т. 50).
Видно от постановеното в цитираните параграфи от Решението по делото Фирин С-107/13, в което главното производство е по аналогична на настоящата фактическа обстановка, СЕС приема, че действащите норми на Директива 2006/112 (член 65, член 90, параграф 1, член 168, буква a), член 185, параграф 1 и член 193) дават основание за данъчно третиране, съответно на регламентираното с чл. 78, ал. 4 от ЗДДС. Следва в случая да се приеме, че нормата на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС всъщност пояснява приложението на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в специфичната хипотеза на разваляне на договор при получено авансово плащане, поради което това данъчно третиране на разваляне на договор при заплатен и отчетен аванс се извежда по тълкувателен път от цитираните разпоредби на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС в редакцията им, в сила към момента на разваляне на договора.
По отношение на документирането на корекцията съгласно чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС в случаите по чл. 78, ал. 4 и ал. 5 от закона регистрираното лице коригира размера на ползвания данъчен кредит независимо дали доставчикът му е издал кредитно известие, или друг документ, когато документирането следва да се извърши по правилата на законодателството на друга държава членка не по-късно от 5 дни от развалянето на доставката, чрез издаване на протокол, който трябва да съдържа:
1. номер, дата;
2. име и идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от закона на лицето;
3. основание за извършване на корекцията;
4. размер на ползвания данъчен кредит;
5. номер и дата на документ/и, по който/които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит;
6. номер и дата на кредитното известие, когато е издадено такова.
По силата на ал. 2 от същата правна норма протоколът по ал. 1 се отразява в дневника за покупките със знак „-“ и справка-декларацията за съответния данъчен период. Издаденото от доставчика кредитно известие не се отразява в дневника за покупки. Когато данъкът е изискуем от получателя по доставката, протоколът се отразява и в дневника за продажбите със знак „-“ за съответния данъчен период.
Следователно по отношение на фактура № ………./17.12.2018 г. при разваляне на доставката дружеството следва да издаде протокол по чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 78, ал. 4 от закона и да отрази същия по реда, посочен в ал. 2 от същата разпоредба на ППЗДДС.
В заключение следва да се отбележи, че настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Възможно е други факти и обстоятелства, които към настоящия момент не са уточнени, да дадат основание за данъчно третиране на доставките, различно от изложеното в настоящото становище.

Оценете статията

Вашият коментар