ОТНОСНО: Приложение наНаредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОУИ »- е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество използва дизелово и котелно гориво за собствени нужди. От изложеното в Запитването не става ясно къде и как се съхранява посоченото гориво. Не е посочено също дали дружеството разполага с монтирани бензиноколонки или други разходомери.
Предвид измененията в чл. 118 от ЗДДС в сила от 17.07.2012г., се поставят следните въпроси:
1.Важат ли за горното лице така въведените изисквания за измерване на разхода на течното гориво, за регистриране и отчитане на зареждането чрез фискална касова бележка и за предаването на данни дистанционно на НАП, след като ползваното дизелово и котелно гориво е изцяло за нуждите на дружеството?
2.Ако е налице горното задължение- какво трябва да бъде фискалното устройство, което следва да се регистрира?
Предвид неизяснената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойности Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройстваизразяваме следното принципно становище:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.В допълнение, фискалните устройства задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на Министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18/2006г. за отчитане оборотите от
продажби на течни горива чрез одобрени, по смисъла на Закона за измерванията, средства за измерване на разход се използват електронните системи с фискална памет (ЕСФП).
По смисъла на ДР, § 1, т. 5 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, „ течни горива ” са всички видове горива, продавани чрез средства за измерване на разход / колонки за бензин, газ и др./.
На основание чл. 3, ал.2 от същата наредба лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да ги регистрира и отчита чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод. В тази връзка, същите тези лица са длъжни от 01.04.2012г. да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол.
По реда на чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/20006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба по чл. 3, ал. 2 – за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
С новоприетия ЗИД на Закона за акцизите и данъчните складове, се правят изменения и допълнения в ЗДДС / в сила от 17.07.2012г. /, а именно новата ал. 7 на чл. 118 от с.з, която регламентира задължението на данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива чрез средства за измерване на разход, да регистрира и отчита зареждането чрез фискално устройство, както и да предава данни по дистанционната връзка с НАП.
В конкретния случай, считаме, че дружеството попада в горната хипотеза / чл. 118, ал. 7 от ЗДДС / и съответно за същото важат въведените изисквания за измерване на разхода на течното гориво, за регистриране и отчитане на зареждането чрез фискална касова бележка и за предаването на данни дистанционно на НАП.
В § 15б. на Преходните и заключителни разпоредби на ЗДДС (Нов – ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.; изм., бр. 103 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е удължен срокът, в който лицата по чл. 118, ал. 7 и 8 следва да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона , а именно-до 31 март 2013 г.
В допълнение следва да се има предвид разпоредбата на чл. 16, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г., съгласно която при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регестрирана от ДАМТН сервизна фирма, която притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ.
‘