ОТНОСНО: Приложение наНаредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество извършва търговия на едро с горива и възнамерява да закупува горива / примерно от ОМВ, Петрол АД /, да организира транспорта с цистерна и да зарежда бензиностанции на клиенти, без да съхранява горивата във фирмата. За горните доставки дружеството ще издава «фактури с превод ».
В тази връзка и предвид измененията в чл. 118 от ЗДДС в сила от 08.03.2013г., се поставя следния въпрос:
1. Следва ли дружеството да издава фискална касова бележка при търговия на едро и при положение, че издава фактура с начин на плащане- банков превод?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойности Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройстваизразяваме следнотостановище:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / фискален бон / или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност / системен бон /, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
В допълнение, фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговска дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходите.
Съгласно чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на Министъра на финансите от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3 от Наредба № Н-18/2006г. за отчитане оборотите от
продажби на течни горива чрез одобрени, по смисъла на Закона за измерванията, средства за измерване на разход се използват електронните системи с фискална памет (ЕСФП).
По смисъла на ДР, § 1, т. 5 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, „ течни горива ” са всички видове горива, продавани чрез средства за измерване на разход / колонки за бензин, газ и др./.
На основание чл. 3, ал.2 от същата наредба лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да ги регистрира и отчита чрез издаване на фискална касова бележка от ЕСФП, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод или пощенски паричен превод. В тази връзка, същите тези лица са длъжни да предават на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, която отговаря на изискванията, посочени в приложение № 19, и подлежи на метрологичен контрол.
По реда на чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/20006г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба по чл. 3, ал. 2 – за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
С измененията в ЗДДС, обнародвани в ДВ, бр. 23, в сила от 08.03.2013г. се прецизира режимът за предоставяне на данни в НАП за извършените доставки или продажби сприетия от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на ЗДДС. С новите разпоредби е дадено ново подробно описание на отношенията, свързани с фискалните устройства и подаваните от тях данни, които трябва да се регулират от Наредба на Министъра на финансите. За да се избегне задължение за лицата- доставчици или получатели на течни горива, да предават два пъти едни и същи данни в НАП, се въвеждат изключения за лицата, които предават данни по дистанционна връзка на ФУ с НАП, да не предават същите данни и по интернет.
Съгласно новата ал. 7 на чл. 118 от ЗДДС, в сила от 08.03.2013г.,алинеи 1 и 6 не се прилагат от доставчик/получател – петролна база, когато са изпълнени едновременно следните условия:
1. плащанията по доставките/продажбите на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
2. разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и достоверно отчитане на наличното количество горива във всеки момент;
3. осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната система по т. 2;
4. подава данни в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10.
С измененията в ЗДДС, в сила от 08.03.2012г., също такаса направени промени и в допълнителните разпоредби на закона, като са добавенинови дефиници за петролна база, краен потребител и краен разпространител.
„Петролна база“ по смисъла на чл. 118, ал. 7 е място за складиране, съхранение, продажба/доставка и логистика на течни горива, което не е краен разпространител / т. 68 от ДР на ЗДДС /.
Видно от горните разпоредби, за да се прецени дали дружеството попада в изключенията на ал. 7 на чл. 118 от ЗДДС, е от съществено значение това дали доставчикът / получателят на течни горива е петролна база, съгласно определението, дадено в т. 68 от ДР на ЗДДС, както и кумулативното изпълнение на посочените в същата разпоредба условия.
Считаме, че Вие не отговаряте на определението за « петролна база », дадено в т.68 от ДР на ЗДДС и съответно за Вас не е приложима хипотезата на чл. 118, ал. 7 от ЗДДС.
Предвидгореизложеното, след като цистерната ще се използва за продажба на течни горива, независимо от тяхното количество, е налице задължение за монтиране на ЕСФП и нивомерна система там, където чрез средства за измерване на разход ще отчитат оборотите от тези продажби, т.е. на цистерната, като се осигурят условия за спазване на разпоредбата на чл. 25 от Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно изложените факти, извършвайки продажба на горива чрез средство за измерване на разход / колонка за бензин, газ и др./ , което не е снабдено с фискално устройство, регистрирано по реда на Наредба № Н-18/2006г. ЕСФП, Вие нарушавате разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/2006г. и подлежите на предвидените в чл. 185, 186 и 187 от ЗДДС санкции.
‘