Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОУИ е изложена следната фактическа обстановка:
Търговкски обекти са разположени на територията на следните населени места: с. К…., с. Т… и с. М….- област …… Същите са с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и са разположени във високопланински и труднодостъпни места, където няма покритие от мобилни оператор.
Поставен е въпрос относно програмирането, фискализацията и регистрацията в НАП-дистанционна връзка на касовите апарати от горепосочените обекти, регистрирани в изброените населени места.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следнотостановище:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства .
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
По силата на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби във или от търговски обекти, намирещи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.
Понятията « високопланински » и « труднодостъпни » населени места, по смисъла на Наредба № Н-18/2006г., са дефинирани в § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на тази наредба, както следва:
– « високопланински населени места » са населени места над 1000 метра надморска височина;
– « труднодостъпни населени места » са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
Следователно, по аргумент на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006г., освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ е лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва продажби във или от търговски обект, разположен над 1000 метра надморска височина;
2.търговският обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт;
3.търговският обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
4.търговският обект не се намира на територията на курорт.
Дефиниция на « курорт » се съдържа в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 14 от 3 август 1987г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, а именно : курорт е курортна местност, в която има и се използват курортни обекти и заведения.
Видно отизложената фактическа обстановка, по отношение на търговските обекти, стопанисвани в горепосочените населени места, са изпълнени гореизброените условияи не е налице задължение за регистриране иотчитане продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ .
В запитването не е уточнено какъв е предмета на дейност на търговските обекти, но следва да се има предвид, че при заплащане в брой от клиентите на същите, е необходимо да се издава първичен документ в изпълнение на един от основните принципи на Закона за счетоводството, а именно принципа за документалната обоснованост, съгласно чл.4, ал.3 от същия закон.
Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. Той може да се нарича фактура, протокол, разписка, сметка и др. подобни. За да е налице документална обоснованост на стопанската операция на основание чл.7 ал.1 от Закона за счетоводството, първичния документ следва да съдържа най-малко следната информация:
1.наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2.дата на издаване;
3.наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
‘