Изх. № 24-30-16
Дата 22.10.2014 год.
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129;
ДОПК, чл. 169;
ДОПК, чл. 170;
ДОПК, чл. 223.
Относно: Приложение на разпоредбата на чл. 169, във връзка с чл. 128 и 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с Ваше запитване с Изх. № 24-02-236/04.04.2014 г., препратено по компетентност в ЦУ на НАП с Писмо вх. № 24-30-16/28.04.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП – …………., изразяваме следното становище:
В запитването Ви по повод писмо с Изх. № М-24-33-8#2 от 14.03.2014 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, са поставени следните въпроси:
1.В каква последователност следва да се погасяват публичните вземания в производствата по прихващане и възстановяване – в последователност главница, лихви, разноски в посока от по-старото публично задължение, или в последователност, при която се пристъпва първо към погасяване на всички главници в посока от главницата, срокът за внасяне, на която изтича най-рано към датата на прихващането, като едва след погасяване на всички главници на задълженията се пристъпи към погасяване на лихвите и разноските.
2.При условие, че в проверката по прихващане и възстановяване участват и публични вземания, за които е образувано производство по принудително изпълнение, следва ли при прихващането им органът по приходите да спазва и разпоредбата на чл. 219 от ДОПК (съгласно Процедура К 6, версия М „Извършване на проверка по прихващане или възстановяване“).
1.Относно първия въпрос:
Съгласно оформилата се до момента съдебна практика на ВАС (Решение № 2999 от 29.02.2012 г., по адм. дИзх. № 7982/2011 г., VІІІ отд.; Решение № 2916 от 25.02.2011 г., по адм. дИзх. № 9423/2010 г., І отд.; Решение № 8511/15.06.2011 г., по адм.дИзх. № 15897/2010 г., VІІІ отд.; Решение № 12029/15.10.2009 г., по адм. дИзх. № 6130/2009 г. на І отд.; Решение № 384/10.01.2012 г., по адм. дИзх. № 677/2011 г. на VІІІ отд.; Решение № 16419/10.12.2013 г. по адм. дИзх. № 5520/2013 г. на І отд.; Решение № 5437/12.04.2012 г., по адм. дИзх. № 9082/2011, І отд. и др.) при извършване на прихващане следва да се спазва последователността на погасяванията, уредена с разпоредбата на чл. 169 от ДОПК.
Съгласно нормата на чл. 168, т. 2 от същия кодекс, прихващането е способ за погасяване на публичното вземане, а разпоредбата на чл. 169 от ДОПК урежда в каква последователност следва да се извършват погасяванията. При две и повече публични задължения на едно лице прихващането следва да се извърши като първо се погасяват всички налични задължения за главници за съответния вид задължение и след това се преминава към погасяване на задължения за лихви.
При извършване на прихващане от орган по приходите по отношение на публичните задължения, установявани от НАП, за които не е образувано изпълнително производство съответно прилагане ще намерят специалните текстове на чл. 169, ал. 4, 5, 6 и 7 от ДОПК и съгласно цитираната съдебна практика – за всички публични вземания, за които е образувано изпълнително дело, следва да се приложи нормата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК, както и чл. 219 от същия кодекс.
Правото на държавата да извърши прихващане с едностранно волеизявление, обективирано в акта за прихващане, е потестативно право. С упражняването му по силата на закона се предизвиква промяна в чужда правна сфера без да е необходимо съгласие на насрещната страна, като длъжникът само се уведомява за извършеното прихващане (чл. 170, ал. 1 от ДОПК). В този случай законът не му предоставя възможност да заяви воля кое точно негово публично задължение желае да бъде прихванато с изискуемото му насрещно вземане. В този смисъл разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК не е приложима в процеса на извършване на прихващане по реда на ДОПК. В случай, че на прихващане подлежат непогасени задължения, чийто срок за внасяне изтича на една и съща дата и надвнесената сума не е достатъчна за прихващане на всички суми, публичните вземания, установявани от НАП се погасяват по реда на изтичане срока им за внасяне, по аргумент на чл. 169, ал. 4 от ДОПК. Ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно. Съразмерността следва да се тълкува по начин: в каквато пропорция се намират помежду си публичните задължения, в такава пропорция сумата, подлежаща на възстановяване, трябва да се разпредели за погасяването им.
Следва да се съобрази, че в случаите, когато в проверката по прихващане са налични публични задължения, за които е образувано изпълнително дело и такива, които не са в производство по принудително изпълнение, заявяване от страна на задълженото лице не е допустимо по отношение на публичните задължения, за които вече има образувано изпълнително дело. По отношение на прихващане на публичните вземания, за които е образувано изпълнително производство за събирането им, следва да се съобрази единната съдебна практика на ВАС, цитирана по-горе, съгласно която извършването на прихващането в процедура по чл. 223 от ДОПК не освобождава органа по приходите да спази чл. 169, ал. 5 от ДОПК (при сега действащата редакция – чл. 169, ал. 8 от ДОПК), според който при започнало изпълнително производство последователността на погасяване на публичните вземания е: разноски, главница, лихви. В разпоредбата на чл. 169, ал. 8 отДОПК изрично е посочено, че за прихващане, извършвано при започнал изпълнителен процес чл. 169, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК не се прилагат. В АПВ следва да се прихванат сумите за разноски по изпълнителното дело, след което сумите по дължимите главници, предмет на изпълнителното дело и едва след това да се пристъпи към прихващане на дължимите лихви. Разпоредбата на чл. 169, ал. 8 ДОПК не предвижда възможност органът по приходите, извършващ прихващането, да прави преценка на датата на възникване на задълженията за главници и лихви, нито позволява избор в рамките на групата главници, или лихви. Това практически означава, че с образуването на изпълнителното дело, всички задължения, представляващи главници, установени с надлежни актове, за събирането на които се отнася изпълнителното дело, се администрират/събират като обща група задължения за главница, а съответно натрупаните до този момент лихви – друга група такива, която подлежи на погасяване след като се изплати в пълен размер задължението за главницата.
2.Относно втория въпрос:
В производствата по чл. 129 от ДОПК следва да се съобразява и разпоредбата на чл. 219 от същия кодекс, регулираща конкуренцията между разнородни публични вземания в хода на производството по принудително изпълнение, когато постъпилата в хода на принудителното събиране сума не е достатъчна за погасяване на всички вземания.
ЗАМ.
/ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА/
‘