Приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2012 г.

3_991/28.03.2012 г.
ЗДДС, чл. 66, ал. 2;
ППЗДДС, чл. 40, ал. 1
Относно: приложение на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), в сила от 01.01.2012 г.
В писменото запитване, без да е изложена конкретна фактическа обстановка, е поставен въпроса за приложимата ставка на ДДС при експлоатация на къща за гости, находяща се в гр. В.
Предвид непълната фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.) и ППЗДДС (обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 15 от 21.02.2012 г., попр. ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г.) изразяваме следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2012 г.) данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.
Дефиниция на понятието “настаняване“ е дадена с § 1, т. 45 от допълнителните разпоредби на закона. Съгласно определението “настаняване“ са основни туристически услуги по смисъла на т. 12 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма /ЗТ/ с изключение на доставка на обща туристическа услуга от туроператор към пътуващо лице. В тази връзка “основни туристически услуги“ са нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ППЗДДС за доказване на доставките по чл. 66, ал. 2 от закона, когато услугата се предоставя от лице, извършващо настаняване в туристически обекти, същият следва да разполага със:
1.копие от регистъра на настанените туристи;
2.удостоверение за категоризация на туристическия обект;
3. фактура за доставката, с изключение на случаите, когато издаването й не е задължително съгласно чл. 113, ал. 3 от закона.
По силата на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗТ туристически обекти са:
1. средствата за подслон – хотели, мотели, вилни и туристически селища;
2. местата за настаняване – пансиони, почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала и къмпинги.
На основание чл. 50, ал. 1 от ЗТ на категоризиране подлежат туристическите обекти по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 5, 6 и 10 независимо от формата на собственост и начина на стопанисване, в които обекти попадат и средствата за подслон и местата за настаняване.
Предвид цитираните законови норми в случай, че дружеството разполага с документите посочени в чл. 40, ал. 1 от ППЗДДС, за извършваните от същото доставки по настаняване в къща за гости ще е приложима ставката по чл. 66, ал. 2 от ЗДДС в размер 9 на сто.

Оценете статията

Вашият коментар