Приложение на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО

Изх. № 24-39-130
Дата: 10.03.2017 год.
ЗДДС, чл. 17, ал. 2
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т.3;
ЗДДС, чл. 97а, ал. 1;
ДР наЗДДС, § 1, т. 10;
ЗКПО, чл. 10, ал. 1;
ЗКПО, чл. 26, т. 2;
ЗСч., чл. 5, ал. 2;
ЗСч., чл. 6, ал. 1;
ДОПК, чл. 55, ал. 1.
ОТНОСНО: приложение на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № …………….. г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество, нерегистрирано по ЗДДС, има намерение да развива търговска дейност по т.нар. “dropshipping” модел, предимно на територията на Съединените американски щати. Дружеството няма търговски или друг обект на територията на Съединените американски щати. За целта в свой интернет магазин в сайт за електронна търговия дружеството ще публикува обяви за продажба на стоки, които то не притежава към момента на публикуване на обявата. След като бъде поръчана и платена съответната стока от клиента, дружеството от своя страна ще я поръча и плати на доставчик от Съединените американски щати, който ще я изпрати директно до клиента.
Сделките между дружеството и доставчиците ще бъдат документирани с потвърждения за продадените стоки, които не отговарят на изискванията на българското данъчно и счетоводно законодателство. В потвържденията липсва възможност за добавяне на реквизити, а доставчиците отказват да добавят нови такива. Поради това в документите няма да фигурира името на дружеството, а понякога от тях няма да става известно и кой е доставчикът. Допълнителна информация в тази връзка ще бъде налична в интернет магазина на дружеството в сайта за електронна търговия, акаунтите му в сайтовете, в които поръчва стоките, както и в акаунта му в PayPal и в банковите му сметки.
За осъществяването на дейността дружеството ще плаща такси на сайта за електронна търговия, които ще бъдат документирани ежемесечно с фактура, включваща точните суми и конкретизиране на всички извършени продажби. Видовете такси, които ще заплаща, са следните:
– 9% от всяка извършена продажба през сайта за електронна търговия;
– такса за поддръжка на интернет магазина, в която са включени и определен брой безплатни обяви;
– такса за публикуване на обяви в сайта за електронна търговия в случаите, когато е надхвърлен броя на предоставените безплатни обяви.
Дружеството ще притежава адрес за кореспонденция в Съединените американски щати – пощенска кутия, на която ще може да получава писмена кореспонденция от контрагенти, установени на територията на Съединените американски щати и в случай, че бъде получена такава кореспонденция, тя срещу заплащане ще му бъде изпращана до посочен от него адрес. На адреса в Съединените американски щати няма да бъде развивана търговска дейност и няма да има служители на дружеството. Той може да бъде посочван пред доставчици и клиенти за по-добра репутация или ползване на евентуални преференции.
В тази връзка по същество въпросите Ви са:
1. Ще бъдат ли признати разходите за покупка на стоките за целите на ЗКПО? Ако горепосочените доказателства не са достатъчни, то с какви документи следва да се снабди дружеството за доказване на извършените разходи?
2. Как следва да се третират доставките на услуги, предоставени от сайта за електронна търговия към дружеството за целите на ЗДДС и приложима ли е разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС?
3. Как следва да бъдат третирани за целите на ЗДДС и ЗКПО извършените от данъчно задължени лица, установени на територията на Съединените американски щати, доставки, по които дружеството е получател?
4. Как следва да бъдат третирани получените фактури от дружеството от доставчици от Съединените американски щати с посочен в тях адрес за кореспонденция в Съединените американски щати и възможно ли е дружеството да дава този адрес за кореспонденция като адрес за фактуриране на доставчиците му в Съединените американски щати?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:
По първи въпрос:
Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон, съгласно коятоне се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Следва да се отбележи, че ЗСч има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранното лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
По втори въпрос:
Видно от изложеното в запитването, сайтът за електронна търговия ще предоставя на дружеството услуги, свързани с ползването на сайта, за което дружеството ще дължи уговорените такси.
По силата на чл. 21, ал. 2, изр. първо и второ от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Доколкото дружеството е установено на територията на страната, в конкретния случай отговорът на въпроса налага да се установи дали притежаваният адрес за кореспонденция на територията на Съединените американски щати представлява постоянен обект по смисъла на ЗДДС, предвид факта, че това обстоятелство обосновава прилагането на изречение първо, респективно изречение второ от цитираната разпоредба.
В § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “постоянен обект”, съгласно което това е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. За дефинирането на понятието “постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейския Съюз (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която под “постоянен обект” следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Т.е., за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
Видно от изложеното в запитването, адресът за кореспонденция е на територията на Съединените американски щати и дори да се приеме, че е налице необходимият технически ресурс, то по отношение на човешкия ресурс, необходим за целите на независимо предоставяне на съответните доставки, няма данни за наличие на такъв на територията на Съединените американски щати, поради което същият не е постоянен обект по смисъла на ЗДДС. В тази връзка мястото на изпълнение на доставките на услуги, предоставяни от сайта за електронна търговия, ще се определи съгласно чл. 21, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, т.е. ще е на територията на страната, при което на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът ще бъде изискуем от получателя. Поради това за дружеството ще възникне задължение за подаване на заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ? към получателя. Доколкото в случая, изложен в запитването, местонахождението на стоката към момента на изпращането ? и започването на превозва ? към получателя е на територията на трета страна (Съединени американски щати), то място на изпълнение на доставката на стоката е на територията на тази трета страна (Съединени американски щати). Предвид това получените от дружеството доставки ще бъдат извън обхвата на ЗДДС, съответно данъчното им третиране би било съобразно законодателство на третата страна (Съединени американски щати).
По четвърти въпрос:
Посочването във фактурите на адрес за кореспонденция в Съединените американски щати не би променило обстоятелството, че дружеството, което еместно юридическо лице, се облага с данъци по ЗКПО за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар