Изх.№ 53-00-518 / 19.10.2018 г.
ЗДДС, §1, т.14, б. „б”
§1, т.25 от ДР
чл.21, ал.2
чл.82, ал.2, т.3
чл.117
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …… е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 53-00-518/19.06.2012 г.относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната:
… ЕООД закупува софтуерни модули от … Италия. Модулите са част от интегрирана система за управление, като същите се продават на крайни клиенти. Всеки един от модулите притежава уникален код, който е отразен в издаваните фактури от … Италия.
… ЕООД е отчитало получените доставки като доставки на стоки. При извършени насрещни проверки е установено, че доставчикът … Италия е отразявал доставките като доставки на услуги.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Как следва да се третират получените доставки на софтуерни модули?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно §1, т.25 от ДР на ЗДДС, „Стандартен софтуер” е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител. Същевременно в §1, т.14, б. „б” от ДР на закона, доставката на софтуер и актуализацията му по електронен път се дефинира като „услуга, извършвана по електронен път” .
В описаната в запитването фактическа обстановка е посочено, че модулите са част от интегрирана система за управление. Също така, не е изяснено дали модулите са записани на технически носител или същите се изпращат по електронен път на крайния клиент.
В тази връзка може да се направи изводът, че модулите не попадат в приложното поле на §1, т.25 от ДР на ЗДДС, поради което същите не могат да се определят като стока. В настоящия случай, доставчикът … Италия извършва доставки на услуги.
По отношение на извършваните доставки на услуги от страна на … Италия, следва да се има предвид разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. В нея е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Получателите на услуга по чл.21, ал.2 от ЗДДС, следва да имат предвид разпоредбата на чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, съгласно която когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги, когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС.
В конкретният случай, … ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице и получава услуги с място на изпълнение на територията на страната от …юридическо лице, установено на територията на Италия. В този случай … ЕООД следва да си самоначисли ДДС с протокол по чл.117 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘