Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при продажба на композиция от превозни средства на разсрочено плащан

3_ 2025/25.08.2014 г.
ЗДДС, чл.6, ал. 2, т. 3
ЗДДС, чл.25, ал. 3, т. 1
ЗДДС, чл. 25, ал. 4
ЗКПО, чл.60, ал. 2
ЗКПО, чл.16, ал. 1
ЗКПО, чл. 15
ЗКПО, чл. 78
Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) при продажба на композиция от превозни средства на разсрочено плащане
Според изложеното в запитването дружество е регистрирано по ЗДДС лице и извършва транспортна дейност на територията на страната и чужбина. За тази цел има издаден лиценз от Министерството на транспорта. В началото на 2014 г. е извършена подмяна на част от автомобилния парк и продажба на вече извадени от употреба МПС-та. За осъществените продажби дружеството притежава следните документи: фактура, приемо-предавателен протокол, договор за продажба, заверен от нотариус и талоните на композициите. Предстои продажба на композиция – влекач и полуремарке с договор за разсрочено плащане като първоначалната авансова вноска е в размер на 60 %, а следващите 6 вноски ще се заплащат всеки месец. Собствеността ще се прехвърли след изплащане на цялата стойност на композицията.
Във връзка с горното се поставят следните въпроси:
1.Трябва ли да се издава фактура за цялата стойност на композицията или следва да се издават фактури за всяка от вноските?
2. Ще трябва ли да се продължи начисляване амортизация на активите при положение, че собствеността ще се прехвърли след цялостното изплащане или същите следва да бъдат извадени от данъчния и счетоводния амортизационен план?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и ЗКПО (обн. ДВ, бр. 105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по ЗДДС:
Към писменото запитване не е приложен договора, който дружеството възнамерява да сключи, поради което долуизложеното има принципен характер и разяснява данъчното третиране по ЗДДС на доставките по договор за лизинг.
За доставка по договор за лизинг, който е сключен след 01.01.2014 г., в който е предвидено да се прехвърли собствеността на стоката, както и в случаите, в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е идентичен с пазарната цена на стоката към дата на предоставянето, е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно т. 16 на § 1 от ДР наЗДДС “пазарна цена“ е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК.
Тази нова редакция на нормата следва да се тълкува при съобразяване с установената практика на СЕС, съгласно която “понятието за доставка на стока не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик” (вж. Решение от 8 февруари 1990 г. по дело Shipping and Forwarding Enterprise Safe, C-320/88, Recueil, точка 7 и Решение от 6 февруари 2003 г. по дело Auto Lease Holland, C-185/01, Recueil, точка 32). Конкретно относимо към настоящия казус е постановеното отСЕС дело С-118/11 “Еон Асет Мениджмънт” ООД, т. 40), съгласно което: “..в хипотезата, при която договорът за лизинг на лек автомобил предвижда в края на договора да се прехвърли собствеността на автомобила на лизингополучателя или на лизингополучателя да се предоставят присъщите за правото на собственост върху автомобила основни правомощия, а именно да му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на автомобила, и ако настоящата стойност на сбора от вноските е практически идентична на пазарната стойност на стоката, сделката следва да се приравни на придобиването на дълготраен актив.“
Относно практическата идентичност на сбора от вноските, дължими по договор за лизинг с пазарната цена считаме, че такава идентичност е налице, когато няма значително отклонение между дължимите лизингови вноски по договора и пазарната цена към датата на предоставяне на ползването. За значително отклонение от пазарната цена, при извършване на сравнение между цената, договорена между страните по сделката и пазарната цена, следва да се приеме това различие, което е очевидно и съществено, както в относително, така и в абсолютно изражение, като се налага единственият възможен извод, че става въпрос за явно, а не пренебрежимо разминаване или такова, дължащо се на обичайните колебания на цените на даден пазар.
Поради обстоятелството, че от изложената фактическа обстановка не става ясно дали в договора изрично ще бъде предвидено прехвърляне правото на собственост върху композицията или ще бъде уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост, то при съобразяване с тълкуването на решенията на СЕС по цитираните дела са налице следните две хипотези:
1. В случай, че в договора за лизинг изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката, то е налице доставка на стока по смисъла на чл.6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
2. Когато на лизингополучателя се предоставят присъщите за правото на собственост върху превозните средства основни правомощия, като му се прехвърлят по същество всички рискове и изгоди от собствеността на същите и е предвидена опция за придобиване на правото на собственост върху превозните средства срещу заплащане на съответната уговорена остатъчна стойност от лизингополучателя:
– следва да се приеме, че е налице доставка на услуга по отдаване под наем, когато с оглед изложеното по-горе, сборът от дължимите по лизинговия договор вноски (без цената за реализиране на опцията) е значително по-нисък от определeната по Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. пазарната цена на стоките;
– следва да се приеме, че е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т.3 от ЗДДС, когато с оглед изложеното по-горе, сборът от дължимите по лизинговия договор вноски (без цената за реализиране на опцията) е незначително по-нисък, равен или надвишаващ определeната по Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. пазарната цена на стоките.
Освен горното следва да се има предвид, че фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок също се счита за доставка на стока по смисъла на ЗДДС. Тази хипотеза е предвидена в чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС и също като т. 3 предвижда отклонение от основното правило в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката
В случаите на доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие настъпва на датата на фактическото предоставяне на стоката, на основание чл.25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. Предвид изложеното, независимо, че е налице разсрочено плащане по доставката, на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът ще е изискуем за цялата данъчна основа на доставката, а не само до размера на плащането.
Следва да се има предвид, че при доставка на услуга по отдаване под наем, която е доставка с периодично изпълнение, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо /чл. 25, ал. 4 от ЗДДС/.
Данъчно третиране по ЗКПО:
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство и счетоводните принципиза текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите. Съгласно т.11.1 от СС 16 „Дълготрайни материални активи”, активът се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива или при освобождаването от него. Независимо от размера на плащането ДМА се отписва когато продавачът е прехвърлил в значителна степен всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива, т.е. същият се използва от купувача. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал. 2 от ЗКПО, когато актив се отпише за счетоводни цели, преди да е напълно амортизиран за данъчни цели, той се отписва от данъчния амортизационен план в началото на месеца, през който се отписва за счетоводни цели.
Въпросът, свързан с продажбата на превозните средства е зададен при неясна фактическа обстановка, не са приложени документи, свързани със сделката и не е посочено как е определена цената, по която предстои да се извърши продажбата. Предвид това, с оглед пълнотата на изложението, следва да се има предвид следното:
Продажбата на дълготраен материален актив е сделка по смисъла на чл. 1 от Търговския закон. Като такава се подчинява на нормите на търговското право. В материалния данъчен закон са предвидени специални норми във връзка с ефекта в данъчния финансов резултат от различни търговски сделки и взаимоотношения. Съгласно чл. 15 и чл.16, ал. 1 от ЗКПО търговските и финансовите взаимоотношения, както между свързани лица така и между несвързани лица, следва да се извършват по пазарни цени и да са насочени към постигане на такъв икономически резултат, който не води до отклонение от данъчно облагане. В допълнителните разпоредби на ЗКПО – § 1, т. 14, чрез препратка към § 1, т. 8 от ДР на ДОПК е определено, че пазарна цена е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са определени в т. 10 от § 1 на ДР на ДОПК, а редът и начинът за прилагането им са регламентирани с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. на МФ. Установяването на отклонение от пазарните цени се извършва след задълбочен анализ на редица показатели и дейности, съгласно цитираните по-горе нормативни актове.
Предвид изложеното, ако при продажбата на превозните средства е определена пазарна цена по смисъла на определението в данъчния закон и такава е уговорена между страните ще се приеме, че сделката е сключена при условие, чието изпълнение не води до отклонение от данъчно облагане. При пазарна цена, по-висока от цената, на която е извършена продажбата ще е налице отклонение от данъчно облагане по реда на чл. 15 /свързани лица/ и чл. 16 /несвързани лица/ от ЗКПО, при което ще следва счетоводният финансов резултат да се коригира по реда на чл. 78 от ЗКПО със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице.
Важно е да се отбележи, че определянето на данъчния финансов резултат подлежи на последващ контрол от страна на органите по приходите. При прилагане на методите за определяне на пазарните цени органът по приходите може да събира и анализира допълнителна информация, различна от предоставената от задълженото лице, като например статистическа, борсова, митническа и всякаква друга необходима информация за анализите на сделките между свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане.

Оценете статията

Вашият коментар