3_954/25.03.2010 г
ЗКПО, чл. 66, ал. 1 и ал. 2;
ЗДДС, чл. 45, ал. 3;
ЗДДС, чл. 45, ал. 5, т. 1;
ЗДДС, чл. 86, ал. 4;
ЗДДС, чл.113, ал. 8;
ЗДДС, чл. 131, ал. 1 и ал. 2;
ППЗДДС, чл. 83
Относно: приложение на разпоредбите на ЗКПО и ЗДДС в случай на публична продан по реда на ГПК
Според изложеното в запитването дружеството притежава ДМА – къща с дворно място, намираща се в гр. Г. Същото е със строителна дейност и в този имот са се помещавали техническите лица-строителни техници и главен инженер. Към имота има пристройка, която е била кафе-аператив на фирмата. Материалният актив е изхабяван надлежно съобразно счетоводното и данъчното законодателство.
На дружеството е отпуснат заем от физическо лице на база нотариално заверен договор. Поради невъзможност заемът да бъде върнат в регламентираните срокове, кредиторът е завел дело чрез частен съдебен изпълнител. В следствие на проведена публична продан имотът е продаден през м. март 2010 г. Изискано е удостоверение от съдия-изпълнителя за продажбата, както и разпределение на средствата за погасяване на задълженията на дружеството.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.По какъв начин трябва да бъде оформена продажбата и отписан актива?
2.Необходимо ли е дружеството да издава фактура за продажба на купувача?
3. Ако трябва да издава фактура за продажба на стара сграда, дружеството като регистрирано по ЗДДС лице следва ли да начислява данък?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗКПО /обн. ДВ, бр.105 от 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г./, ЗДДС /обн. ДВ бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 95 от 1 декември 2009 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ изразяваме следното становище:
Данъчно третиране по ЗКПО:
Предвид липсата на данни относно приложимата счетоводна база за изготвяне и представяне на финансови отчети, приемаме допускането, че „А” ЕООД прилага Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП).
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Съгласно т. 11.1. от СС 16 „Дълготрайни материални активи” дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от ползването на актива или при освобождаването от него. Според т. 11.2., буква а) от същия стандарт печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив при продажба – разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност на отписания ДМА се отчита като печалба или загуба.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 66, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, когато активът се отписва от счетоводния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със счетоводната балансова стойност на актива. Когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се намалява с данъчната стойност на актива.
Данъчно третиране по ЗДДС:
В ЗДДС режимът на облагането на доставката на стоки или услуги при публичната продан е регламентиран в Глава четиринадесета „Специфични случаи на доставки“ и е приложим единствено в случаите, когато длъжникът е регистрирано по закона лице. Освен това е необходимо да се има предвид, че на облагане с ДДС подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от същия закон в случаите на обикновена продажба. В този смисъл, не се облагат с данък върху добавената стойност принудителни продажби на стоки, които са предмет на освободена доставка, каквато е например прехвърляне на собственост върху сгради, които не са нови.
По смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. В същото време е налице изключение от горната хипотеза. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал. 8 от закона, фактура не се издава в случаите по чл. 131, ал. 1 от ЗДДС.
По силата на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС в случаите на публична продан по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или на Гражданския процесуален кодекс или при продажба по реда на Закона за особените залози или на чл. 60 от Закона за кредитните институции и когато длъжникът е регистрирано по този закон лице, публичният изпълнител, съдебният изпълнител или заложният кредитор е длъжен в срок 5 дни от получаване на пълната цена по продажбата:
1. да преведе дължимия данък по продажбата по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон /ако доставката е облагаема/;
2.да състави документ за продажбата, определен с правилника за прилагане на закона, в три екземпляра – за публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор, за длъжника и за получателя (купувача);
3.да предостави документа по т. 2 на длъжника и получателя в срок три дни от издаването му;
4. да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, в която длъжникът е регистриран по този закон, за издадения документ по т. 2 по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
Предвид гореизложеното длъжникът не издава фактура при тази продажба. Документът за нея се издава от публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор и един екземпляр се предоставя на длъжника /в срок три дни от издаването му/. Документът за продажбата следва да съдържа най-малко следните реквизити, посочени в чл. 83 от ППЗДДС, както следва:
1. наименование/име, адрес и идентификационен номер на публичния изпълнител, съдебния изпълнител или заложния кредитор;
2. наименование/име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на длъжника;
3. наименование/име, адрес, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС /ако има такъв/ на получателя /купувача/;
4. количество и вид на стоката или вид на услугата;
5.данъчната основа и данък;
6. продажна цена на вещта по чл.131, ал.2 от закона;
7. датата на издаване на документа;
8. име, фамилия и подпис на съставителя на документа;
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 4 от ЗДДС за длъжника отпада задължението за издаване на данъчен документ и включването на размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 от ЗДДС.
Независимо, че при публичната продан разпореждането с имота се извършва не по волята на доставчика /собственика на имота – длъжник по публичната продан/, законодателят не е лишил същия от правото на избор относно характера на доставката, когато същата е освободена по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС, в сила от 01.01.2009 г., в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от закона правото на избор по чл. 45, ал. 7 от същия се упражнява от длъжника след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от длъжника, доставката се счита за освободена.
На основаниечл. 45, ал. 3 от ЗДДС доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени доставки.
Определението за “сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на закона. С визираната норма с дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или;
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
При положение, че недвижимият имот, предмет на публичната продажба е сграда, която не е нова по смисъла на закона и се квалифицира като освободена доставка, за същата няма да се дължи ДДС, освен ако собственикът на имота не е упражнил правото си на избор съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДС по реда на чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС. В случай, че доставката е третирана като освободена, следва да се има предвид, че ако при придобиването на сградата е приспаднат данъчен кредит, същият подлежи на корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 1 във връзка с ал. 1 от ЗДДС.
Когато е упражнено правото на избор относно характера на доставката и същата се третира като облагаема, то съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗДДС се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той заедно с продажната цена се превежда /плаща/ от получателя /купувача/ на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.
В заключение следва да се има предвид, че прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови – чл. 45, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, е предмет на облагаема доставка.
Следователно предвид гореизложеното за имота, предмет на публична продан по реда на ГПК, дружеството не следва да издава фактура, независимо от третирането на доставката като облагаема или освободена по ЗДДС, а задължение за документирането й за целите на този закон е на съдия-изпълнителя.