Изх. № 08-Р-11
Дата: 30.03.2015 год.
ДОПК, чл. 107, ал. 3;
ДОПК, чл. 108, ал. 2;
ДОПК, чл. 109, ал. 1;
ДОПК, чл. 128;
ДОПК, чл. 129;
ДР на ДОПК, § 2;
АПК, чл. 99;
ЗЗД, чл. 103;
ЗЗД, чл. 104, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 28;
ЗМДТ, чл. 60.
Относно:приложение на чл.107 и чл. 129 ДОПК
С Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 08-Р-11/23.12.2014 г., поставяте следните въпроси:
1. Дължима ли е такса за битови отпадъци за2008, 2009 и 2010 г. по декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси, подадена от предприятие, при положение, че актът за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107 ДОПК е отменен от съда и допустимо ли е да бъде издаден нов АУЗД за същото задължение, при условие, че актът е вече отменен, или следва да бъде извършена ревизия?
2. Кой е допустимият способ за изменение или отмяна на влязъл в сила акт /АУЗД/, изпратен за принудително изпълнение на частен съдебен изпълнител, приположение че лицето, спрямо което е издаден акта, представя документ, от който е видно, че превозното средство или имотът са продадени?
3. На 22 април 2014 г. предприятието подава на основание чл. 129 ДОПК искане за възстановяване на суми за данък върху недвижимите имоти, такса за битови отпадъци и данък върху превозните средства. Въз основа на това искане е открито ревизионно производство по установяване на задълженията, приключило с издаване на ревизионен акт на 20.11.2014 г. В акта от надвнесените суми са прихванати изцяло изискуемите задължения за данък върху превозните средства за 2014 г., заедно с дължимите лихви към датата на издаване на акта, тъй като не са платени в сроковете до 30.06.2014 г. и до 30.10.2014 г. Лицето обжалва акта с мотив, че не дължи лихви, тъй като искането за възстановяване на суми е подадено още през месец април 2014 г. Въпросът Ви е правилно ли сте начислили лихви и ако същите са дължими, следва ли лицето да ползва 5 % отстъпка съгласно чл. 60, ал. 1 ЗМДТ за прихванатите с ревизионния акт суми?
При така изложената фактическа обстановка изразявам следното становище:
1. Относно дължимост на такса за битови отпадъци 2008, 2009 и 2010г. по декларация, подадена от предприятие, при положение, че актът за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ по чл. 107 от ДОПК е отменен от съда, и допустимост на начина за установяване
Видно от приложеното съдебно решение е, че съдът приема, че за да бъде законосъобразен актът, с който на лицето са установени задължения, е необходимо при неподадена декларация за неползване на имота да бъде надлежно доказано реалното предоставяне от общината на трите услуги. Доказателствената тежест е на административния орган, т.е. на ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община. Престирането на услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване органът не доказал. Те могат да бъдат доказани с всички допустими по Гражданския процесуален кодекс доказателства – протоколи за извършена работа, пътни листове, отчетни документи и други.
Задълженията за такса за битови отпадъци се установяват с акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК или с ревизионен акт по чл. 118 ДОПК.
Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени /чл. 108, ал. 2ДОПК/. Ал. 2 на чл. 108 ДОПК се отнася и до случаите, в които данъчното задължение е установено с акт по 107, ал. 3 ДОПК, но не е установено с ревизионен акт и срокът по чл.109, ал. 1 за издаване на ревизионен акт е изтекъл. Тогава установеното по реда на раздел първи задължение се счита окончателно установено.Следва да се има предвид, че срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, поради което не може да бъде спиран или прекъсван.
Предвид горното, считам, че когато задължението е установено с АУЗД, който е отменен от съда, то може да бъде установено отново с ревизионен акт,ако не е изтекъл срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК.
2. Относно допустимия способ за изменение или отмяна на влязъл в сила акт /АУЗД/, изпратен за принудително изпълнение на частен съдебен изпълнител, при положение, че лицето, на което е издаден акта, представя документ, доказващ продажбата на превозното средство или имота
Индивидуалните административни актове /какъвто е и АУЗД/, влезли в сила, необжалвани по съдебен ред и ползващи се със стабилитет, не са абсолютно неотменяеми. В ДОПК е уредено производство по изменение на задълженията за данъци и ЗОВ, определени с ревизионен акт, служебно или по молба на лицето – чл. 133 и сл. ДОПК. Тази процедура е неприложима, вкл. и по аналогия относно останалите индивидуални административни актове, издавани по ДОПК, вкл. АУЗД, с оглед различния характер на актовете. От друга страна, по аргумент на по-силното основание, не би било съобразено с целта на закона, да се отрече възможността за изменение на влязъл в сила АУЗД, при наличие на законова възможност за изменение на ревизионен акт. Поради това при липса на уредба и на основание § 2 ДР на ДОПК следва да се приложи уредбата по глава седма от АПК – чл. 99 и сл. за възобновяване на производства по издаване на административни актове. Отмяна на влезли в сила актове е допустима само при наличие на основанията, изброени в чл. 99 АПК.
Считам, че друга възможност за коригиране на определените задължения, както бе посочено и в т.1 от настоящото писмо, е образуване, в обхвата на преклузивния по чл. 109, ал. 1 от ДОПК срок, на ревизионно производство, което да завърши с издаването на ревизионен акт съгласно чл. 108, ал.2 от ДОПК. В допълнение е важно да се има предвид, че няма трайно установена съдебна практика, с която да е налице изрично произнасяне от страна на съда по издаден ревизионен акт, с който са коригирани задължения, определени с влязъл в сила АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
3. Относно въпроса за прихващане на подлежащо на възстановяване от общината вземане на лице срещу задълженияза данък върху превозните средства, с ненастъпил падеж към момента на подаване на искането за възстановяване, но с настъпил падеж към момента на издаване на ревизионния акт, както и ползване на 5 % отстъпка съгласно чл. 60, ал. 1ЗМДТ за прихванатите с ревизионния акт суми
Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Прихващането е институт на гражданското право, уреден в чл. 103 и сл. от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. То е способ за погасяване на две насрещни задължения до размера на по-малкото от тях. Чрез него задължението се погасява чрез приспадане на насрещното вземане, което длъжникът има към своя кредитор. Погасяването е пълно, когато двете насрещни вземания имат еднакъв размер, и частично, когато те нямат еднакъв размер. Данъчното право заимства института на прихващането от гражданското право с някои особености, когато се касае за публични вземания каквито са и вземанията за данъци и лихвите по тях. Тъй като ДОПК не съдържа разпоредба, дерогираща нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД, то прихващането има регламентираното в същата норма действие – двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. От тази дата, ако е погасено изцяло публичното вземане, не следва да се начислява лихва. Следва да се има предвид, че изискуемостта на вземането на лицето от общината настъпва с изтичане на 30-дневния срок за произнасяне по чл. 129, ал.3 от ДОПК от постъпване на искането на лицето. Като се има предвид обратното действие на прихващането, считам, че неправилно е определена лихва за задължението на лицето, тъйкато вземането му от общината предхожда падежа на задължението му и е по-голямо по размер от същото. Предвид, че прихващането се извършва към момента, в който двете насрещни вземания се срещнат, следва изрично да бъде посочено, че вземането на лицето погасява задължението му към общината на падежа на всяка от двете вноски, съответно 30 юни и31 октомври на годината, за която е дължим, като се има предвид че към момента на издаване на акта падежа и на двете вноски е настъпил.
Отстъпка от 5 % върху задълженията съгласно чл. 28, ал. 1 и чл. 60, ал. 1 ЗМДТ може да бъде начислена само ако лицето е изразило съгласие с исканетоза възстановяване по чл. 129 ДОПК за прихващане с пълния размер на задълженията, платими в срок до 30 април с отстъпка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/