Изх
ОТНОСНО: Приложение на чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ за облекчение на
лице с намалена работоспособност
УВАЖАЕМА Г-ЖО………………………,
Във връзка с постъпило Ваше Запитване с писмо вх.№ 94-00-125 от 18.09.2008г. при Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – , Ви уведомяваме за следното:
Описана фактическа обстановка:
Като физическо лице работите в държавно учреждение на трудов договор. Имате валидно експертно решение за намалена работоспособност, което не предоставяте на работодателя си по лични съображения.
Задавате въпроса може ли да се възползвате от предвиденото данъчно облекчение в чл.18, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/, като подадетегодишна данъчна декларация.
Становище:
Съгласно чл.18,ал.1 от ЗДДФЛ/ в редакцията на закона от 01.01.2008г./ сумата на годишните данъчни основи по чл.17 от същия, за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
Текстът на чл.18,ал.2 от ЗДДФЛ дава възможност за доходи от трудови правоотношения на лица с намалена работоспособност 50 и с над 50 на сто облекчението да се ползва всеки месец като месечната данъчна основа по чл.42,ал.2 от с.з.се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспобността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
На основание чл.49,ал.1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена по реда на ал.3 с предвидените данъчни облекчения, в т.ч. и по чл.18 от с.з. Това намаление на годишната данъчна основа се извършва когато работникът или служителят предоставят на работодателя си в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година копие на валидно решение на ТЕЛК – за облекчението по чл.18 от закона. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък /в резултат на преференцията/ от размера на
авансово удържания данък, работодателят е задължен до 31 януари на следващата година да възстанови разликата на лицето. /чл.49, ал.6 от ЗДДФЛ/
Съгласно чл.52 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили доходи само от трудови правоотношения и работодателят е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е разчетен до 31 януари на следващата година.
Предвид на гореизложеното лица, получили доходи само по трудови правоотношения, които не са ползвали данъчни облекчения чрез работодателя си не губят правата си, но следва да подадат годишна данъчна декларация по чл.50,ал.1 от ЗДДФЛ до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Следователно съобразявайки се с горецитираните правни норми от Закона за данъците върху доходите на физически лица, може да ползвате облекчението по чл.18,ал.1 като подадете годишна данъчна декларация, към която следва да приложите в изпълнение на чл.23, т.1 от същия копие на валидното решение на ТЕЛК за данъчното облекчение.
‘