до
КОПИЕ:
Относно: приложение на чл.26 от Закона за корпоративното подоходно облагане (отм.) във връзка с разпоредбите на Международен счетоводен стандарт 23 – Разходи по заеми
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН …………..,
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в ЦУ на НАП и заведено с вх. №………………………., изразявам следното становище:
Във Вашето запитване е поставен въпрос относно прилагането на чл.26 от ЗКПО (отм.) при следната фактическа обстановка:
През 2005г. юридическото лице е получило заем по кредитен договор за строителство на жилища с цел продажба. Заемът е предоставен от друг търговец, който не е банка. Начисляването и плащането на лихвите е извършено през 2006г. като към края на годината предстои да се отчете само незавършено производство по строителна дейност. За 2006г. размерът на привлечения капитал е по-голям от двукратния размер на собствения капитал. Предприятието прилага Международните стандарти за финансови отчети и в своята счетоводна политика е избрало да прилага разрешения алтернативен подход по МСС 23 -Разходи по заеми.
Въпросът, който се поставя е: Приложима ли е разпоредбата на чл.26 от ЗКПО (отм.) предвид обстоятелството, че дружеството няма да отчита лихвите по заема кат финансови разходи.
съответно тези лихви няма да участват при формирането на финансовия резултат за 2006г., защото са капитализирани в стойността на актива?
Съгласно т.11 от МСС 23, ако за признаването на разходите по заеми /включително и лихви/ е използван разрешения алтернативен подход, е допустимо тези разходи да се капитализират като част от стойността на този актив, когато същите могат пряко да се отнесат към придобиването, строителството или производството на един отговарящ на условията на стандарта актив. Съобразно изискванията на т. 12 от МСС 23 разходите по заеми се капитализират в стойността на актива, когато съществува вероятност те да доведат до бъдещи икономически изгоди за предприятието н разходите могат надеждно да се оценят.
Регулирането на разходите за лихви се извършва по реда на чл.26 от ЗКПО (отм.) във връзка с чл.23, ал.2, т.25 и ал.З, т. 19 от същия закон. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗКПО (отм.) при определяне па облагаемата печалба максималният размер на разходите за лихви по заеми от тьрговци, съдружници и други лица, както и по финансов лизинг и банкови заеми, намалени с всички приходи от лихви (с изключение на лихвите по чл. 23, ал. З, т. 8), не може да превишава 75 на сто от счетоводната печалба без влиянието на всички разходи и приходи за лихви. Когато финансовият резултат, без влиянието на всички разходи и приходи за лихви, е отрицателна величина, се регулира целият размер на компенсирания разход за лихви.
От цитираната разпоредба е видно че:
1.Обект на регулация са разходите за лихви;
2.Регулацията се извършва за целите на определянето па облагаемата печалба чрез
увеличение на финансовия резултат по реда на чл.23, ал.2, т.25 от ЗКПО (отм.) с частта
от лихвите над определения в чл.26, ал. 1 максимален размер.
Следователно, целта на регулацията по реда на чл.26 е при определянето на облагаемата печалба да бъде признат само определен размер от разходите за лихви, като с превишението над този размер следва да се извърши увеличение на финансовия резултат. Това от своя страна означава, че за да бъде извършено преобразуване на финансовия резултат по реда на чл.23, ал.2, т.25 от ЗКПО (отм.), разходите за лихви е следвало да участват при формиране на този резултат, т.е. същият да е намален в резултат на отчетени разходи за лихви. В подкрепа па този извод е и фактът, че при определяне на максималния размер на данъчно признатите разходи за лихви, същите се намаляват с приходите от лихви и се съпоставят със счетоводната печалба, изчистена от влиянието на лихвените разходи и приходи.
От друга страна за изясняване на поставения от Вас въпрос допринася и класификацията на разходите, направена с разпоредбата на чл.17 от Закона за счетоводството (в редакцията му, действаща към 31.12.2006г.). Съгласно посочената норма разходите се отчитат като разходи за дейността по икономически елементи (материали, външни услуги, амортизации, възнаграждения, осигуровки и други), финансови разходи, извънредни разходи и разходи за данъци върху печалбата. Видовете финансови разходи са изброени в ал.З на чл.17 и това са: разходите за лихви; отрицателните разлики от операции с финансови инвестиции и инструменти; отрицателните разлики от промяна на валутни курсове; другите разходи по финансови операции. Съгласно чл.28, ал.2. т.2, б.”а“ и ал.З. б.“ж“ от ЗСч, действащ към 31.12.2006г.. финансовите разходи се включват в отчета за приходите и разходите. По този начин те участват при определянето на финансовия резултат (счетоводна печалба/загуба), а на основание чл.23, ал.1 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат от отчета за приходите и разходите подлежи на преобразуване чрез неговото увеличаване и намаляване за данъчни цели.
С оглед на гореизложеното и предвид това. че в разпоредбата па чл.26 от ЗКПО (отм.) е употребено понятието „разходи за лихви“, следва да се направи извода, че подлежащите на
регулация разходи за лихви са именно тези, които като част от финансовите разходи се включват в отчета за приходите и разходите и съответно участва! при определянето на финансовия резултат. Следователно, не са обект на данъчна регулация по реда на чл.26 от ЗКПО (отм.) разходите за лихви, които съгласно т. 11 от МСС 23 са капитализирани в стойността на активите при спазване на всички останали изисквания на счетоводния стандарт за прилагане на разрешения алтернативен подход.
‘