2_ 49/21.01.2016г.
ЗКПО – чл.26, т.1;
ЗКПО, ДР – § 1, т. 5;
ЗСч – чл.15, т.2;
ОТНОСНО: Приложение на чл.26 от ЗКПО.
В Дирекция …………….. е постъпилоВаше писмено запитване,заведено с ……………..2016г. в регистъра на дирекцията, в което е поставен въпрос от представляващия и управляващ съдружник при следната фактическа обстановка: предходен съдружник напуска дружеството и настоящиятпредставляващ и управляващ съдружник изкупува неговото дялово участие. Напусналият съдружник е изтеглил банкови кредити за друго негово дружество „……………“ ООД. В договорите за кредити между „………“ ЕООД и банките – кредиторки, „…………..“ООД е вписано като съдлъжник. „………….“ ЕООД не е погасило кредитите си към банките и поради това „…………“ООД получава покана за доброволно изпълнение от частни съдебни изпълнители за погасяване на задълженията на „…………….“ ЕООД. През 2015г. „……………..“ООД превежда дължимите суми по двата кредита на банките.
Поставени са следните въпроси:
1.Как да се осчетоводят извършените преводи?
2.Преведените суми текущ разход ли са за „…………….“ООД, с които да се намали облагаемата печалба или следва да се отнесат в увеличение на облагаемата пачалба.
Съгласнонормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и описаната фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище по въпросите от компетентността на НАП:
Според чл.15, т.2 от Закона за счетоводството /обн. ДВ. Бр. 95/08.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, Министърът на финансите дава становища и методически указания по прилагането на този закон и Националните счетоводни стандарти. Видно от посочената разпоредба, както и съгласно чл.17, ал.3 от ДОПК, НАП не е компетентна да предоставя отговори на въпроси по приложение на счетоводното законодателство. Поради тази причина не предоставяме конкретен отговор на първия поставен въпрос.
По втория въпрос относно приложение на ЗКПО изразяваме следното становище:
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО.
Съгласно чл.3,ал.1-3 от Закона за счетоводството текущото счетоводно отчитане се организира по реда на този закон и се извършва по способа на двустранното счетоводно записване. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон.
Според определението за разход в Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти /приети с ПМС №349/30.12.2015г., обн.ДВ бр.2/12.01.2016г., в сила от 01.01.2016г./ „разходите на предприятието обхващат разходи, които възникват в хода на обичайната дейност, и такива, които не са свързани пряко с обичайната дейност /загуби/.
За да бъде признат счетоводен разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от Глава първа на закона.
Съгласно регламента на чл.26, т.1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността на дружествато. Ако е отчетен счетоводен разход, следва да се приложичл.26, т.1 от ЗКПО. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводните разходи, несвързани с дейността на дружеството, не се признават за данъчни цели и с тях следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015г.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘