ЗДДФЛ – чл.4 ал.1, ал.3; чл. 8 ал.6 т.5; чл.37 ал.1 т. 4; чл. 55 ал. 1;
ЗЗО – чл. 33 ал.1 т. 1 и 2; чл. 40в; чл. 40а ал. 1, 2 и 3;
ОТНОСНО:Приложение на чл. 4, ал. 4 и ал. 5 от ЗДДФЛ за лице, постоянно пребиваващо в Съединените американски щати.
В отговор на направено от Вас запитване,постъпило с вх. № … от 18.10.2013 год. при Дирекция ОДОП – …,Ви уведомяваме за следното:
Според описаната в писмото Ви фактическа обстановка, Вие сте български гражданин, с постоянен адрес в страната и притежавате недвижими имоти на територията на Република България. Живеете и работите в САЩ повече от 15 години, където заплащате данъци върху трудовите си доходи и се осигурявате. Придобил сте американско гражданство, като сте запазил българското си гражданство. Нямате семейство, живеете сам.
Имуществото си в България управлявате лично и чрез пълномощник. Пишете, че извън доходите от отдаване под наем на жилищата, реализирате други имуществени постъпления в страната, но не упоменавате какви са те. Заплащате данък върху доходите от наеми, както в България, така и в САЩ.
Във връзка с това посочвате Вашите разсъждения и задавате следните въпроси:
1.Счита ли се, че за нуждите на данъчното облагане сте местно физическо лице, тъй като сте български гражданин, притежавате недвижими имоти и имущество в страната, от които реализирате редовни доходи, стопанисвате тази собственост и заплащате дължимите данъци върху получените доходи, или
2.С оглед изложената фактическа обстановка и правилното приложение на чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ следва ли да се считате за чуждестранно физическо лице за целите на данъчното облагане, с мотивите, че живеете и полагате труд в САЩ и въпреки, че имате постоянен адрес в България, центърът на жизнените Ви интереси не е тясно свързан с тази страна.
3.Приложима ли е в случая съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и какви са условията за прилагането й в страната, за да избегнете двойното заплащане на данък върху доходите от наем на недвижимите имоти в България.
4.При условие, че сте гражданин и на САЩ, работите и се осигурявате, включително здравно в САЩ, следва ли да внасяте здравни осигуровки в България само на основание получаваните доходи от недвижими имоти?
В запитването посочената информация не е достатъчна и изчерпателна, поради което съобразявайки относимата правна уредба, изразяваме следното принципно становище:
По първи и втори въпрос:
Предвид обстоятелството, че не упоменавате какви други имуществени постъпления реализирате в страната, отговорът на въпросите ще бъде ограничен до принципното прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
За целите на ЗДДФЛ е предвидено,че центърът на жизнени интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. По принцип терминът „жизнени интереси” се състои от два елемента – първият касае центърът на „личните интереси” на лицето, представляващи семейството – съпруг/а, в коя държава работи, къде са децата, къде учат и т.н.; вторият елемент касае центърът на икономическите интереси на лицето, представляващ мястото (държавата), където самото лице осъществява своята икономическа, респ. трудова дейност. В този смисъл, чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ предвижда, че при определянето на „центърът на жизнени интереси” на лицето могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
По смисъла на чл. 4, ал. 1 от СИДДО със САЩ терминът „местно лице на едната договаряща държава” означава всяко лице, което съгласно законодателството на тази държава подлежи на данъчно облагане в нея поради своето местожителство, местопребиваване, гражданство, място на управление, място на учредяване или всеки друг критерий от подобно естество, а също включва тази държава, всяко нейно политическо подразделение или орган на местна власт. Този термин обаче не включва лице, което подлежи на данъчно облагане в тази държава само по отношение на доходи от източници в тази държава.
Когато въз основа на разпоредбите на алинея 1 едно физическо лице е местно лице и на двете договарящи държави, тогава неговото положение се определя чрез последователното прилагане на правилата, регламентирани в чл. 4, ал. 3, б. „а” – „г” от Спогодбата, докато бъде разграничен правопорядъкът на едната държава спрямо това лице и то бъде определено като местно лице само на другата държава. По смисъла на чл. 4, ал. 3, б. „а” физическо лице се счита за местно лице само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако то разполага с постоянно жилище в двете държави, то се счита за местно лице само на тази държава, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси).
Предвид гореизложеното и с оглед предоставената от Вас информация относно факта, че сте лице с българско и американско гражданство, постоянно пребивавате в САЩ, където осъществявате трудова дейност, може да се приеме, че центърът на жизнените Ви интереси се намира в САЩ, поради коетосте местно лице на САЩ.
По трети въпрос:
Между Република България и САЩ е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, която е в сила от 15.12.2008 г. /Обн., ДВ, бр. 5 от 20.01.2009 г./.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Спогодбата, доход, получен от местно лице на едната договаряща държава (в случая на САЩ) от недвижимо имущество, намиращо се в другата договаряща държава (Република България), се облага с данък в тази друга държава.
Следователно за дохода от наем на имота в България в изпълнение на Спогодбата данъкът се дължи в България. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 6, т. 5 от ЗДДФЛ доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, намиращо се на територията на страната, са от източник в България.
Когатотози вид доходи от източник в България са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, подлежат на облагане с окончателен данък (чл. 37, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъчната ставка е 10 на сто.
При условие, че платецът на наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, окончателният данък се удържа и внася в сроковете и по реда на чл. 65 от същия закон.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци.
В случаите, когато наемателят не е предприятие или самоосигуряващо се лице, окончателният данък за тези доходи се внася от лицето,придобило дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването му,по реда на чл. 67 от ЗДДФЛ (в редакцията на закона в сила от 01.01.2013 г.)и в същия срок лицето следва да подаде данъчна декларация за дължимия данък на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ – образец 4001.
Данъчната декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ се подава в сроковете за внасяне на дължимите данъци (чл. 56, ал. 1 от ЗДДФЛ), в ТД на НАП, в която те подлежат на внасяне.
Съгласно чл. 58 от ЗДДФЛ, по искане от наемодателя може да се издаде Удостоверение по образец за платен данък от чуждестранно физическо лице. Искането се подава в териториалната дирекцияна Националната агенция за приходите (ТД на НАП), в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ.
По четвърти въпрос:
В запитването Ви не е посочено откога притежавате двойно гражданство и пребивавате ли постоянно на територията на Република България, поради което ще бъдат разгледани следните хипотези:
?за периодите след придобиване на чуждо гражданство;
?за периодите преди придобиване на чуждо гражданство.
Задължително здравно осигуряване за периодите след придобиване на американско гражданство:
На основание чл. 33, ал. 1, точки 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
От цитираната разпоредба следва, че в кръга на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване, попадат всички български граждани. Българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят извън България, не са задължително осигурени в НЗОК.
Съгласно чл. 40в. (Нов – ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в Националната агенция за приходите (НАП) декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.
Следователно, за да бъдете освободен от задължително здравно осигуряване по реда на чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, Вие следва да подадете декларация по чл. 40в от ЗЗО в компетентната ТД на НАП по постоянен адрес. Към декларацията е необходимо да приложите документи, с които да потвърдите декларираните обстоятелства, например: международен паспорт или документ, издаден от МВР за периоди на пребиваване в чужбина (вземат се предвид само годините, през които пребиваването в чужбина е повече от 183 дни), както и документ, удостоверяващ чуждото гражданство и датата на придобиване. В случай, че има документи на чужд език, те следва да бъдат преведени от заклет преводач.
Задължително здравно осигуряване за периодите, в които не сте притежавали и чуждо гражданство:
В разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО е предвидено изключение за живеещите в чужбина български граждани, според която „Българските граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до Националната агенция за приходите” (чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО, посл. изм. ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.).
Здравноосигурителните права на лицата, подали заявление за изключване от здравно осигуряване в България по реда на чл. 40а от ЗЗО се възстановяват при завръщането им в страната след изтичане на 6 последователни месеца, през които са осигурявани по реда на чл. 40 или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 2 и 3 от ЗЗО).
От изложеното е видно, че за да могат българските граждани, пребиваващи продължително в чужбина да бъдат освободени от внасянето на здравноосигурителни вноски, трябва да са изпълнени следните условия:
?да са български граждани и да имат задължение да се осигуряват изцяло за своя сметка за периода, през който са пребивавали в чужбина;
?да пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година.
Условията трябва да са изпълнени кумулативно.
С изменението на разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО в сила от 08.03.2013 г. се дава възможност на лицата по чл. 40а, които са напуснали страната и не са подали предварително заявление (както гласеше разпоредбата преди промяната), да подадат заявление в един по-късен период, включително и след завръщането си в България.
Към заявлението лицата прилагат декларация по образец, изготвена от НАП, за датата на напускане на страната. Заявлението и декларацията се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично, чрез упълномощено лице, по пощата или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.