Приложение разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ.

5.Изх. №23-29-58/13.05.2011 г.
Чл.195 от ЗКПО
Чл.201 от ЗКПО
Чл.202, ал.5 от ЗКПО
В Дирекция ОУИ ….. е постъпило Ваше писмено запитване с вх. №23-29-58/ 03.05.2011 г. относно приложение разпоредбите наЗКПО и ЗДДФЛ.
В запитването сте изложили следната фактическа обстановка:
Предстои банка ,,…. България” АД да започне да предлага нов продукт на физически и юридически лица, представляващ срочен депозит (срока е по-голям от 12 месеца). През периода на депозита банката ежемесечно ще изплаща ефективно дължимата лихва за изтеклия периодна клиента – депозант. Съгласно договорните отношения, при предсрочно погасяване на договора за депозит от страна надепозанта, банката ще коригира с по-нисък процент дължимата лихва за целия период (от откриване на депозита до неговото прекратяване), като удържа изплатените до момента лихви от главницата на депозита.
Съгласно чл.195 от ЗКПО и чл.37 от ЗДДФЛ, при изплащане на дохода от лихви на чуждестранни лица (юридически и физически) ще бъдеудържан данъкът при източника, който е окончателен. За всяко тримесечие, на основание чл.201 от ЗКПО и чл. 55 от ЗДДФЛ банката ще декларира чуждестранните лица, на които е удържала и внесла данъка. Предвид предсрочното прекратяване на договора за депозит, при преизчисление на лихвата следва, че банката ще декларира и внася окончателен данък в по-голям размер.
Съгласно чл. 202, ал.5 от ЗКПО и чл.66, ал.2 от ЗДДФЛ, надвнесеният данък следва да се възстанови от ТД на НАП, в която подлежи на внасяне данъкът, но законът не посочва лицето на което следва да се възстанови данъкът – на платеца на данъка – банката или на данъчно задълженото лица (получател на дохода).
В тази връзка са поставениследните въпроси:
1.На кого следва да се възстанови данъкът, респ. кой да изиска възстановяването и по какъв ред?
2.По какъв начин Банката следва да коригира декларираните данни за съответния депозит?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и съобразявайки относимата към зададените въпроси нормативна уредба изразявам следното принципно становище:
Според разпоредбите на чл.195, ал.2 от ЗКПО и чл. 37, ал.1 от ЗДДФЛ задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода, а не от момента на изплащането му. В конкретния случай считаме, че моментът на начисляването на дохода от лихви е моментът, в който банката отразява въпросните лихви като разход.
Недължимо платените или събрани суми за данъци се прихващат или възстановяват по реда на Раздел І от глава шестнадесета от ДОПК. Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК, прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. В конкретния случай, искането за прихващане или възстановяване може да се подаде от титуляра на депозитната сметка, в полза на който е начислен и изплатен дохода от лихви или на упълномощено от него лице. По искане на заинтересованото лице за внесените по реда на ЗКПО и ЗДДФЛ данъци при източника на чуждестранни лица се издава удостоверение по образец от ТД на НАП, където подлежи на внасяне данъкът.
В хода на извършената проверка или ревизия, органът по приходите ще извърши преценка доколко и дали удържаните и внесени от Вас данъци се явяват недължимо платени или събрани такива.
В ЗКПО и ЗДДФЛ няма предвиденред за коригиране надекларираните данни по отношение на удържания и внесен данък при източника.

Оценете статията

Вашият коментар