приложението на данъчното и осигурителното законодателство при доставки на консултантски услуги с получател Европейски инвестиционен фонд

2_347/30.05.2018

ЗДДС; чл.97а
ЗДДС; чл.21, ал.1
ЗДДС; чл.173
ЗДДС; чл.96, ал.2
ППЗДДС; чл.109, ал.3

ОТНОСНО: приложението на данъчното и осигурителното законодателство при доставки на консултантски услуги с получател Европейски инвестиционен фонд

В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ДОДОП, заведено в регистъра на дирекцията с вх.№ ……….., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Регистрирана сте като лице, практикуващо свободна професия- консултант в България от …03.2018г., както и като самоосигуряващо се лице от ….03.2018г. От ….04.2018г. до ….02.2019г. ще предоставяте консултантски услуги на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в Люксембург, който е сред органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз. Тъй като ще предоставяте услуги на контрагент от ЕС на …04.2018г. сте се регистрирали по реда на чл.97а от ЗДДС за доставка на услуги.
Като лице, което временно ще работи в друга държава членка на ЕС, сте подали Искане за издаване на формуляр А1 за приложимото осигурително законодателство, на което е издадено Решение за отказ на ….05.2018г., поради което следва да прилагате законодателството в областта на социалната сигурност на Люксембург.
Въпросите са:
1. Необходимо ли е да притежавате специална регистрация по чл.97а от ЗДДС за предоставяните услуги, при условие че ЕИФ е орган на ЕС, освободен от ДДС?
2. Какъв идентификационен номер следва да бъде посочен в дневника за продажбите, след като ЕИФ няма ДДС номер? Коректно ли е да се посочи код „9999..9“?
3. Тъй като ЕИФ не е регистриран по ЗДДС, при деклариране на доставката не се генерира VIES декларация. При тези обстоятелства следва ли да се приложи чл.117, ал.8 от ППЗДДС, и доставката да не се декларира във VIES декларация ?
4. Каква е процедурата за поправка на допуснати грешки при деклариране, ако се установи, че доставките са декларирани грешно?
5. Като самоосигуряващо се лице сте задължена да подавате Декларация обр.1 и да плащате съответните осигуровки до 25 число на месеца. В същото време Ви е връчено Решение за отказ от издаване на формуляр А1 и следва да прилагате осигурителното законодателство на Люксембург. Необходимо ли е да представите допълнителен документ, удостоверяващ, че временно прекратявате осигуряването си в България или връчения отказ автоматично уведомява НАП, че нямате осигурителни задължения в България за този период?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби на данъчното и осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
По приложението на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС):
По първи въпрос:
В чл.97а от ЗДДС е предвидена специална регистрация при предоставяне на услуги, когато получател на услугите е данъчно задължено лице, което е установено на територията на ЕС.
На регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС , мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
Следователно, за да възникне задължение за регистрация по този ред е необходимо да са изпълнени едновременно и двете изисквания на ЗДДС:
• Мястото на изпълнение на доставките на услуги да е на територията на друга държава членка на ЕС
• Получател на услугите да е данъчно задължено лице.
В ЗДДС не са предвидени доказателства за определяне статута на получателя на услуги- данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. Бр.77 от 23 март 2011г./, който е задължителен и се прилага във всички държави членки на Общността.
Съгласно чл.18, пар.1 от Регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността има статут на данъчно задължено лице, когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл.31 от Регламент /ЕО/ № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност. На основание чл. 18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер за целите на данък върху добавената стойност.
Предвид гореизложеното, доколкото ЕИФ не Ви е съобщил, че притежава валиден идентификационен номер по ДДС и не извършвате услуги към данъчно задължени лица от ЕС, за Вас като доставчик на услуги не възниква задължение за регистрация по реда на чл.97а от ЗДДС, тъй като не е изпълнено изискването получател на услугите да е данъчно задължено лице.
Когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по правилата на чл.21, ал.1 от ЗДДС и е там, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Следователно, за да се определи правилно мястото на изпълнение на доставката на услуга с получател данъчно незадължено лице е необходимо да се прецени дали услугата е оказана от територията на България, или от постоянен обект, който се намира извън територията на страната.
Ако услугите се извършват от територията на страната, където е установен доставчикът, доставката е място на изпълнение на територията на страната. В този случай приложение може да намери разпоредбата на чл.173 от ЗДДС. Облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията. За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.
Видно от цитираната разпоредба, за да се приложи нулевата ставка на данъка е необходимо да са налице кумулативно следните условия:
– мястото на изпълнение на доставките да е на територията на страната;
– получател по доставките да е лице посочено в разпоредбата;
– стойността на доставките да е над 400 лв.;
– освобождаването да не води до нарушаване на конкуренцията.
В чл. 109, ал. 3, т. 1 и 2 от ППЗДДС, са визирани конкретните документи с които трябва да разполага доставчика за прилагане на нулевата ставка на данъка:
1. фактура за доставката и
2. удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък по образец – Приложение II към Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, потвърдено от съответния компетентен орган на държавата членка домакин на институцията на Европейския съюз.
Следва да имате предвид, че доставките с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми с нулева ставка на данъка, както и получените авансови плащания по такива доставки, формират облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС. При достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец следва да се регистрирате на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
В писменото запитване уточнявате, че ще извършвате трудовата дейност на територията на Люксембург, поради което е необходимо да се прецени ще формирате ли постоянен обект на територията на тази държава членка.
Съгласно чл. 11, пар. 1 и 2 от посочения Регламент № 282/2011 на Съвета “постоянен обект” означава всеки обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, посочен в чл. 10 от същия регламент, който се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да доставя услугите, които престира, както и за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствените нужди на този обект. Фактът на притежание на идентификационен номер по ДДС сам по себе си не е достатъчно основание да се приеме, че данъчно задълженото лице, разполагащо с такъв номер, има постоянен обект (чл. 11, пар. 3 от Регламент 282/2011).
За дефинирането на понятието “постоянен обект” следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на Съда на Европейския съюз (С-168/84; С-190/95; С-231/94; С-260/95), съгласно която под “постоянен обект” следва да се разбира “дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги”. Т.е., за да бъде определен като постоянен, конкретен обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
Ако доставките на услуги с получател данъчно незадължено лице се извършват от постоянен обект извън територията на страната, мястото на изпълнение на доставките ще е там, където се намира обекта. В този случай приложение ще намери данъчното законодателство на държавата по местоизпълнение на доставката.
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не формират оборот за задължителна регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС.
По втори и трети въпрос:
На основание чл.124. ал.1 от ЗДДС, регистрираните лица по този закон водят задължително следните регистри:
1. дневник за покупките;
2. дневник за продажбите.
Регистрацията по чл.97а от ЗДДС е специална и се отнася единствено за доставките на услуги, по които получател е данъчно задължено лице, което е установено на територията на друга държава членка.
Ето защо, съгласно разпоредбата на чл.113, ал.2 от ППЗДДС, регистрираните лица на основание чл. 97а, отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените от тях доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона и извършените вътреобщностни придобивания с място на изпълнение на територията на страната.
На основание чл.113, ал.3 от ППЗДДС, регистрираните лица на основание чл. 97а от закона могат да не изготвят дневник за покупките. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета.
Предвид гореизложеното извършените доставки с получател данъчно незадължено лице не се включват в дневника за продажби и не се декларират в СД по ЗДДС и VIES декларация.
По четвърти въпрос:
При неправилно отразени в отчетните регистри документи, в резултат на което са допуснати грешки в подадените справки декларации и VIES декларации, и грешките са установени след срока за подаване на СД поп ЗДДС, се прилага регламентирания ред за корекции по чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС. Грешките се поправят, като лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период.
По приложението на осигурителното законодателство:
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В запитването си посочвате, че ще работите на територията на друга държава – членка. Следователно спрямо Вас е приложимо основното правило – чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004) и за периода Ви на работа в другата държава – членка ще бъдете подчинена на законодателството на тази държава – членка. За този период няма да е приложимо българското осигурително законодателство и за Вас не възникват никакви осигурителни задължения, в това число да подавате данни с декларация обр.№1 и да заплащате задължителни осигурителни вноски.
Предвид разпоредбата на чл.1, а.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), съгласно която „при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството”, Вие следва да подадете декларация (образец ОКд-5) в седем дневен срок от прекъсването/прекратяването на дейността Ви като самоосигуряващо се лице в България.
Следва да имате предвид, че съгласно чл.85 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, при кореспонденция с Националната агенция за приходите лицата следва да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция.

Оценете статията

Вашият коментар