Приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност

Регламент (ЕО)№ 883/2004,чл. 12(1)
Относно: Приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност
          Във връзка с Ваше писмо приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, препратено ни за разглеждане по компетентност от НОИ и заведено в ЦУ на НАП с Вх. № ……………../25.07.2012 г., Ви уведомявам следното:
 След присъединяването на Република България към ЕС се прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Съюза. От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.  
С Регламент (ЕО) № 883/2004 (основен регламент) са въведени материалните разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите–членки, докато в Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламент по прилагане) се съдържат предимно процедурни правила за прилагане на основния регламент.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.  
 Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004). 
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО)  № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени иразпоредби относно запазване на законодателството на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга  държава–членка. Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга  държава–членка.
Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава–членка.  
Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО)№ 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. 
Четвъртото изискване е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца. 
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент (ЕО)№ 883/2004 е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка. По отношение на България компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО)№ 883/2004 е НАП.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки. 
Предприятие, установено в България, което командирова наети лица, за да работят на територията на друга държава–членка е задължено да уведомите за ситуацията компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО)№ 987/2009). Уведомлението се извършва с подаване на формуляр по образец (Окд-236).При получено уведомление в предвидените по този параграф случаи, институцията, при наличие на основание, издава удостоверението, посочено в чл. 19, параграф 2 от регламента по прилагане (А 1 – Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя).
 Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО)№ 883/2004 спрямо командированите заети лица се прилага основното правило – законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага труда (“lex loci laboris”).
Ако по силата на регламента гражданин на държава–членка има статут на задължено лице по смисъла на чл. 14 от Данъчно–осигурителния  процесуален кодекс (ДОПК) и не попада в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2, следва да му се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от ДОПК.
В допълнение Ви уведомяваме, че приложимото трудово законодателство е извън въпросите, които урежда Регламент (ЕО)№ 883/2004. Независимо от определеното спрямо лице приложимо законодателство в сферата на социалната сигурност, при сключен договор по Кодекса на труда, същият следва да бъде регистриран в НАП по реда на Наредба № 5 от 29 Декември 2002 г., тъй като това задължение на работодателя произтича от приложимото трудово право, а не от осигурителното законодателство. За тази цел, ако не попада в случаите по чл. 84, ал. 1 и 2 от ДОПК, на лицето следва да се издаде служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП на основание чл. 84, ал. 3 във връзка с чл. 80 от същия кодекс. Следва да се има предвид, че на регистрация в НАП подлежат единствено  договори, които са сключени по българския Кодекс на труда.
В заключение Ви уведомяваме, че другите въпроси по т. 1 и т. 3 от Вашето запитване не са от компетентността на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар