ОТНОСНО:Приложимост на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) при определяне на месечния осигурителен доход за периода на временна неработоспособност на лице, което работи по основен и допълнителен трудов договор при различни работодатели. Дължими здравноосигурителни вноски за същия период при работа на 4 часов работен ден.
Здравноосигурителните вноски за лицата, които получават доходи от трудови правоотношения, се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО (изм.-ДВ, бр. 105 от 2006 г.,в сила от 01.01.2007 г.) – на база дохода, върху който се дължат осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят едновременно с изплащането на месечното възнаграждение.
За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО (чл. 40, ал. 1, т. 1 буква „б” от ЗЗО). Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1 – 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда за съответния вид доход и в поредността по чл. 6, ал. 10 от КСО, но върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, като се спазва следната последователност:
1.Пенсия – ако лицето е пенсионер при определяне на осигурителния доход на първо място се взема предвид размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях, върху които се внасят здравноосигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет;
2.Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението за първия ден от временната неработоспособност по чл. 40, ал. 4 от КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;
3.доход, получен за сметка на социалните разходи;
4.осигурителен доход за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете;
5.осигурителен доход при неплатен отпуск.
Когато едно лице работи по две трудови правоотношения при различни работодатели здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, всеки от които се формира по посочената поредност, като общият сбор не бива да надвишава максималния осигурителен доход. Пред втория си работодател лицето следва да декларира сумата, върху която са внесени осигурителни вноски по основния трудов договор (чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Ако по основния трудов договор лицето е осигурено върху максимален осигурителен доход, по допълнителния трудов договор не се дължат здравноосигурителни вноски. В случай, че при първия работодател не е достигнат максималният размер на дохода, другият работодател дължи осигурителни вноски върху пълния размер на осигурителния доход или само върху част от него като следва упоменатата по-горе последователност при образуване на осигурителния доход. Основно трудово правоотношение според текста на § 1, т. 12 от ДР на КТ е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд.
Предвид изложеното, когато лицето работи едновременно по две трудови правоотношения при различни работодатели, по всяко от които е осигурено за всички осигурени социални рискове, при настъпване на съответния риск, например при общо заболяване, ако отговаря на останалите изисквания на закона, би могло да получи парично обезщетение за временна неработоспособност поотделно по всеки един от договорите. В хипотезата, когато лицето е в отпуск по болест през целия календарен месец и за този месец лицето няма отработени или други дни, за които да е начислено възнаграждение, и двамата работодатели следва да внесат здравноосигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Когато лицето работи само по един трудов договор, но при 4 часов работен ден, здравноосигурителните вноски за периодите на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете също се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
‘