Публична продан на недвижим имот без данък върху добавената стойност (ДДС) като условие за вдигане на запор върху сметки на търговеца

Изх. № 26-У-8
Дата: 06.06.2018 год.
ЗДДС, чл. 12;
ЗДДС, чл. 45, ал. 1;
ЗДДС, чл. 45, ал. 3;
ЗДДС, чл. 45, ал. 7;
ЗДДС, чл. 131, ал. 2;
ДР на ЗДДС, §1, т. 5;
ППЗДДС, чл. 83, ал. 5;
ГПК, чл. 494, ал. 2.

ОТНОСНО: Публична продан на недвижим имот без данък върху добавената стойност (ДДС) като условие за вдигане на запор върху сметки на търговеца

В Централно управление на Национална агенция за приходите, с вх. №………….2018 г. е заведено Ваше запитване, в което е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с изпълнително дело №…………………… по описа на ……………
…………… – частен съдебен изпълнител (ЧСИ) №… е наложен запор върху банковите сметки на „…………………………….“ ЕАД (дружеството), в резултат на което неговата дейност е затруднена.
Делото касае имот на дружеството в с. …………, област …………, в който „………“ ЕООД е извършило сериозно разширение и подобрения на стойност около ………………….. лв., които не са му разплатени.
ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на дружеството, възбрана на имота и е подготвил обявление за публична продан, като е изготвил Уведомление-1 до дружеството с цел упражняване на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС – т.е. дали имотът да бъде изнесен на публична продан като облагаема доставка. Дружеството е уведомило писмено ЧСИ, че желае данъкът да бъде включен в началната цена.
С Уведомление-2 ЧСИ е информирал търговеца, че в периода от ………..2018 г. до 17.00 ч. на ……….2018 г. ще се проведе първа по ред публична продан на имота, като в началната цена е включен ДДС.
На …………2018 г. по електронен път дружеството е уведомено от адвокат … (адвокат на взискателя „……….“ ЕООД) за замяна на обезпечителната мярка запор на банкови сметки срещу съгласие проданта на сградата в УПИ I-Многофункционален комплекс за отдих, туризъм и спортен център от кв. … по регулационния план нас. ………, община ………., област …………, ул. „………….“ №…. да бъде извършена без ДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Може ли проданта на сградата да бъде извършена без ДДС и това зависи ли от съгласието на дружеството?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, съобразявайки изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
В Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) режимът на облагането на доставката на стоки или услуги при публична продан е регламентиран в Глава четиринадесета „Специфични случаи на доставки“ и е приложим единствено в случаите, когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по закона лице. Освен това е необходимо да се има предвид, че на облагане с ДДС ще подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от същия закон в случаите на обикновена продажба. В този смисъл, не се облагат с ДДС принудителни продажби на стоки, които са предмет на освободена доставка, каквато е например прехвърляне на собственост върху сгради, които не са нови, ако не е упражнено правото на избор същите да се третират като облагаеми.
Съгласно чл. 45, ал. 1 и 3 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, а така също и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови и доставката на прилежащите към тях терени. В тези случаи на доставка доставчикът може да избере тя да бъде облагаема (чл. 45, ал. 7 от ЗДДС).
Определението за „сгради, които не са нови” се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в §1, т. 5 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. С цитираната норма е дадена дефиниция за „нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Всички останали сгради, които не притежават характеристиките, очертани в това определение, се третират като сгради, които не са нови.
Правото на избор по чл. 45, ал. 7 от закона в случаите на публична продан по реда на чл. 131 от ЗДДС се упражнява от собственика на вещта (длъжника, залогодателя, съответно собственика на ипотекираната вещ) след покана от съдебния изпълнител, съгласно чл. 83, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от собственика на вещта, доставката е освободена. При упражнено право на избор доставката да се третира като облагаема, съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗДДС се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той, заедно с продажната цена, се превежда (плаща) от получателя (купувача) на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.
Следователно, независимо че при публичната продан разпореждането с имота се извършва не по волята на доставчика (собственика на имота – длъжник по публичната продан), законът не е лишил същия от правото на избор относно характера на доставката, когато същата е освободена по смисъла на ЗДДС. Поради това и в случаите на публична продан следва да бъде осигурена възможност на доставчика да упражни правото си на избор относно характера на доставката – т.е желае ли същата да бъде облагаема или освободена по смисъла на ЗДДС.
Видно от нормата на чл. 83, ал. 5 от ППЗДДС същата регламентира крайния срок, до който собственикът на вещта има възможност да упражни правото си на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, а именно – до обявяването на проданта. Крайният срок, регламентиран в чл. 83, ал. 5, изречение второ от ППЗДДС няма за цел да преклудира правото на избор на правоимащото лице, а да го постави в едни разумни рамки, при спазването на които да не се създават пречки при реализирането на проданта и да не се създава възможност за шиканиране на изпълнителния процес. Поради това следва да се приеме, че не само преди първото обявяване на публичната продан, но и преди всяко следващо обявяване на проданта, длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ могат да упражнят правото си на избор доставката по чл. 45, ал. 1 и 3 от ЗДДС да бъде облагаема.
Аргументи в тази насока биха могли да се изведат и при тълкуването на относимите норми от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Разпоредбата на чл. 494 от ГПК определя характера и рамките на новата продан, при нестанала първа продан на обекта на принудителното изпълнение. От тълкуването на тази разпоредба може да се направи обоснован извод, че новата продан е самостоятелна публична продан с всички характеристики на такава. Тя е обвързана с първата единствено при определяне на цената и срока, в който най-рано може да бъде насрочена. Провежда се по правилата, определени за първата продан, но не е продължение на първата продан. В подкрепа на това разбиране е и самото наименование на разпоредбата – „Нова продан”. Съгласно чл. 494, ал. 2 от ГПК, ако и при втората продан имотът не се продаде, за последваща продан следва да се поиска и определи нова цена, която по никакъв начин не е обвързана с цената на първоначалната продажба.
Предвид изложеното считам, че длъжникът (съответно залогодателят или собственикът на ипотекираната вещ) може да упражни предоставеното му от закона право на избор преди всяко обявяване на публична продан, независимо дали е първа, втора, съответно последваща „първа” и т.н., за което съдебният изпълнител следва да го покани.
Поради неизяснена фактическа обстановка, в случай че имотът не отговаря на определението за нова сграда, дадено в §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, и за доставката се приложи разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, т.е. имотът бъде продаден без начисляване на ДДС, тогава собственикът следва да коригира ползвания от него при покупката/придобиването на имота данъчен кредит, като начисли данък на основание чл. 79 от закона. В този случай, обаче, данъкът се дължи от лицето, чийто имот е предмет на публичната продан, което е регистрирано по ЗДДС лице и което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за придобития от него недвижим имот и впоследствие го използва за извършване на освободена доставка.
Следва да се има предвид, че продажбата на сграда, която е нова съгласно дефиницията в §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, може да бъде предмет само на облагаема доставка, включително и в случаите на публична продан. Прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на ЗУТ, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови, също може да бъде предмет само на облагаема доставка.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:
/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитване, заведено в регистъра на дирекцията, с вх…………., в което е изложена следната фактическа обстановка: …………

726/30.10.2018 г. чл.36, ал.1 от ЗДДС ОТНОСНО:ТЪРГОВСКО ПОСРЕДНИЧЕСТВО ЗА БУНКЕРОВАНЕ НА КОРАБИ В Дирекция ……….е постъпило писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията, с вх………….,

ЗДДС, чл.17, aл. 1,ЗДДС, чл.86, aл. 3

2_1323/30.12.2015г.ЗДДС,чл.17, ал.1 ЗДДС, чл.86, ал.3Дружеството е закупило хотел в Германия през 2014г. Към настоящия момент хотелът не е въведен в експлоатация и дружеството не реализира

прилагане на чл. 26, ал. 2а от Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

Изх. № М-26-Б-136Дата: 12.06.2020 год. Наредба №Н-18/2006 г., чл. 26, ал. 2а ОТНОСНО: прилагане на чл. 26, ал. 2а от Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране