Изх. № 20-00-168
Дата: 16.11.2017
ДОПК, чл. 72, ал. 1;
ДОПК, чл. 72, ал. 3;
ДОПК, чл. 74, ал. 1;
ДОПК, чл. 74, ал. 2, т. 1;
ДОПК, чл. 74, ал. 2, т. 2;
ДОПК, чл. 75, ал. 1, т. 1;
НПК, чл. 159, ал. 1;
ДР на ЗЗК, параграф 1, т. 9.
Относно: разкриване на данъчна и осигурителна информация и предоставяне на копия на документи по искане на прокурор, разследващ полицай или следовател, на основание чл. 74, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
Настоящото становище се издава на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) с цел уеднаквяване на практиката на органите по приходите по приложение на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Честа практика във връзка с прилагане на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК е органи на досъдебното производство да изискват предоставяне от органите на НАП на заверени копия или оригинали на документи, в това число ревизионни актове и справки- декларации по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), ведно с дневници за покупки и дневници за продажби на дадено задължено лице, като на основание цитираната разпоредба прилагат писмено изразено съгласие на лицето/представляващия дружеството за тяхното разкриване/предоставяне. В тази връзка въпросите, които възникват и които са предмет на настоящото становище, са следните:
Доколко изразеното писмено съгласие от конкретно лице/представляващ има действие по отношение на документите, съдържащи се в данъчното му досие, и как следва да бъдат предоставяни изисканите от органите на досъдебното производство документи – в оригинал или заверени копия със заличена чувствителна информация, касаеща други субекти?
В случай, че е необходима защита на информация по отношение на трети лица, съдържаща се в изисканите документи /ревизионни актове, дневници за покупки и дневници за продажби/, то кои данни следва да бъдат заличени с цел спазване разпоредбите на глава девета „Данъчна и осигурителна информация“ на ДОПК и заповед № ЗЦУ – 1252 от 05.10.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, като същевременно не се възпрепятства дейността на разследващите органи?
Предвид поставените въпроси, изразявам следното становище:
1. Нормативни основания и ред и способи за предоставяне на данъчна и осигурителна информация (ДОИ) по искане на прокурор и разследващи органи
Съгласно чл. 159, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), по искане на съда или на органите на досъдебното производство (прокурори, следователи, разследващи полицаи) всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото. Ето защо органите на досъдебното производство имат право да получават документи/данни, които са от значение за воденото разследване. В случаите, когато в исканите документи се съдържа ДОИ, съгласно разпоредбите на чл. 74 и чл. 75 от ДОПК, следва да се приложи специален ред и условия за разкриването й.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ДОПК ДОИ са конкретни индивидуализиращи данни за задължените лица и субекти относно:
1. банковите сметки;
2. размера на доходите;
3. размера на начислените, установените или платените данъци и задължителни осигурителни вноски, ползваните намаления, освобождавания и преотстъпвания на данък, размера на данъчния кредит и данъка при източника на доходите, с изключение на размерите на данъчната оценка и дължимия данък по Закона за местните данъци и такси;
4. данните от търговска дейност, стойността и вида на отделните активи и пасиви или имущества, представляващи търговска тайна;
5. всички други данни, получени, удостоверени, подготвени или събрани от орган по приходите или служител на Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията му, съдържащи информация по т. 1 – 4.
Чл. 72, ал. 3 от ДОПК определя като ДОИ и данните, получени по реда на взаимната помощ и административното сътрудничество, включително обмена на информация с други държави при условията на ДОПК.
В разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ДОПК изчерпателно са определени лицата, по искане на които е допустимо разкриването на ДОИ, сред които обаче не са прокурорът и разследващите органи. Съгласно ал. 2 на същата норма, извън случаите по ал. 1 ДОИ може да се предоставя само:
1. с писмено съгласие на лицето, или
2. въз основа на акт на съда, или
3. по инициатива на орган на Националната агенция за приходите – в случаите, когато това е предвидено в закон.
Съгласно чл. 75, ал. 1, т. 1 от ДОПК съдът, извън случаите на чл. 74, ал. 2, т. 2, може да постанови разкриване на ДОИ по обосновано и мотивирано искане на прокурора, разследващия полицай или следователя – във връзка с образувана предварителна проверка или наказателно производство.
С оглед на цитираните норми може да бъде обобщено, че прокурори, следователи и разследващи полицаи, в качеството си на органи по досъдебното производство, могат да изискват разкриването на ДОИ за нуждите на разследването както по реда на чл. 75, ал. 1, т. 1 от ДОПК, така и като представят пред компетентния орган по приходите изрично писмено съгласие на лицето за разкриване/предоставяне на данни, представляващи ДОИ, по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ДОПК. При наличие на такова съгласие същото има действие по отношение на документите, съдържащи се в данъчното досие на лицето, изразило съгласие за разкриването на ДОИ, като обемът на подлежащата на разкриване информация се определя от изразената в съгласието воля на лицето.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 72 от ДОПК предмет на защита са индивидуализиращите данни за задължените лица, изрично посочени в нормата, без оглед на материалния носител – хартия, технически носител или електронен носител. В този аспект, при наличие на ДОИ, предоставянето й следва да бъде извършено по реда на чл. 74-75 от ДОПК, независимо дали носителят й е копие или оригинал на съответния документ. Все пак документите по правило следва да бъдат предоставяни в заверени копия, тъй като оригиналите могат да се явят нужни във връзка с провеждани по отношение на лицето контролни производства по ДОПК, предвид обстоятелството, че при обжалване на актове на органите по приходите би могло да бъде оспорена тяхната автентичност. Доколкото обаче чл. 159, ал. 1 от НПК задължава всички учреждения, юридически лица и длъжностни лица по искане на органите на досъдебното производство да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото, например с оглед преценка за тяхната автентичност или поради друга, произтичаща от наказателното производство необходимост, при наличие на изрично искане на документи в оригинал, на съответния орган следва да бъде предоставен оригиналът, по реда на т.4.3 от процедура УДД4 „Използване на архивирани документи“. За предоставянето на документите в оригинал следва да бъде съставен и приемо-предавателен протокол в два екземпляра – по един за НАП и за органа на досъдебното производство.
2. Относно въпроса необходимо ли е заличаване на информация, касаеща други субекти
Действително изразеното писмено съгласие на лицето по правило обуславя разкриването на ДОИ по отношение на самото него. Съответно материалните носители на информацията – справки-декларации по ЗДДС, дневници за покупки и дневници за продажби, ревизионни доклади и ревизионни актове и протоколи за извършени проверки са документите, в които се съдържа тази ДОИ за лицето, дало съгласието си за разкриването й. Често в някои материални носители се съдържат и данни за трети лица. Считам, че тези данни не са ДОИ за тези лица, поради което предоставянето им при изразено съгласие от страна на разследваното лице е допустимо, като съображенията за това са следните:
Данъчно-осигурителната информация, съдържаща се в дневниците за покупки и продажби на съответното лице, е информация, притежавана лично от лицето и декларирана пред НАП, която то може да предостави на органите на досъдебното производство. Аналогично, лицето може да предостави на органите на досъдебното производство издадените му ревизионни актове и протоколи – същите са му връчени или предоставени, в които също се съдържа информация за неговите контрагенти – трети лица. Лицето разполага с правото да изяви воля за разкриване на информацията, съответно за предоставяне на носителите й, на прокурора и органите на досъдебното производство. При изразяването на съгласие от страна на лицето органите по приходите да предоставят тази информация на органите на досъдебното производство, всъщност се постига ефектът на предоставяне на информацията от самото лице, като допълнително се удостоверява фактът, че документи с такова съдържание, изходящи от лицето, са подадени/декларирани пред НАП, съответно актовете с такова съдържание са издадени от агенцията. В този аспект, данните, съдържащи се в дневниците относно контрагентите на разследваното лице са само декларирани от разследваното лице обстоятелства, които нямат обвързваща сила по отношение на неговите контрагенти.
Аналогично и фактите и обстоятелствата за трети лица, които се съдържат в актове или протоколи, издадени от орган по приходите по отношение на разследваното лице, считам че не съставляват сами по себе си ДОИ за контрагентите на лицето, доколкото от една страна данните в дневниците за покупки и продажби се отнасят за конкретни доставки и от друга – констатациите относно тези трети лица не ги обвързват и нямат установително действие по отношение на тях.
Данните за конкретна сделка с определен контрагент биха могли да представляват търговска тайна. Понятието търговска тайна има легално определение в параграф 1, т. 9 на Допълнителните разпоредби на Закона за защита на конкуренцията. Съгласно същото „Производствена или търговска тайна“ са факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Съгласно трайно установената практика това са факти и обстоятелства, определени като търговска тайна от самото лице. Търговска тайна относно фактите и обстоятелствата по определено договорно правоотношение между разследваното лице и неговия контрагент би могла да бъде предвидена и със сключения помежду им договор. Считам в тези случаи изразеното от страна на разследваното лице съгласие за разкриването й за достатъчно, доколкото въпросът за допустимостта за разкриване на обстоятелства относно договорното правоотношение се преценява от лицето, дало съгласие за разкриването й.
Предвид изложеното, когато едно лице по реда на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК изрази писмено съгласие за предоставяне на ДОИ на разследващите органи, същата следва да се предоставя в цялост на съответния й носител без заличаване на данните относно третите лица – контрагенти на лицето.
Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА /