Изх. № 04-19-756
Дата:29.12.2011 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 6, ал. 8;
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗКПО, чл. 18;
ЗКПО, чл. 22;
ЗКПО, чл. 42;
ЗКПО, чл. 92.
ОТНОСНО:Разясняване на права по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
Във връзка с Ваше повторно запитване по определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващо се лице, препратено ни по компетентност оти заведено с вх. № 04-19-756/2011г., Ви уведомяваме за следното:
Като изказваме своята благодарност за поставените от Вас въпроси, моля да имате предвид, че същите не са пряко свързани с Вашите права и задължения като задължено лице, а са насочени към проучване на становището на приходната администрация и ползването му във връзка с дейността на други задължени лица. В тази връзка, Ви уведомяваме, че с оглед получаването на правилно и съобразено с фактическите обстоятелства становище е необходимо да се идентифицира конкретното задължено лице, както и да бъдат изложени максимално изчерпателно всички факти и обстоятелства, имащи значение за неговото облагане и формиране на окончателен размер на осигурителния му доход.
Независимо от горното, изразяваме своето принципно становище, по отношение на поставените от Вас въпроси и относимата нормативна уредба по данъчното и осигурителното законодателство за 2009 г., касаеща собствениците на ЕООД.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица внасят осигурителни вноски авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечнияим осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателната осигурителна вноска е в размера за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд (за родените след 31.12.1959 г.) като се дължи върху разликата между декларирания облагаем доход в годишната данъчна декларация и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски през годината.
Описаният механизъм, по който се формира окончателния размер на осигурителния доход за 2009 г. на самоосигуряващите се лица в Указанията за попълване на Таблица 1 и Таблица 2от Справката за определяне на окончателният размер на осигурителен доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, е съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Съгласно разпоредбата начл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителните вноски (в редакцията до 31.12.2009 г.) при определяне на окончателния размер на осигурителния доход на физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества, се вземат предвид възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти, след приспадане на разходите за съответната дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ. Тези доходи се декларират в Приложение 3, част I, Таблица 7, а формирания облагаем доход – на ред 7.10 от данъчната декларация за 2009г.
При попълването на Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващото се лице вписва в колона 4избрания месечен осигурителен доход, върху който авансово се дължат осигурителни вноски, а в колони от 5.1 до 5.5- облагаемия доход, деклариран в съответното приложение. Размерът на осигурителния доход, върху който се довнасят осигурителни вноски се изчислява като разлика между декларирания облагаем доход (ред 13 на колона 7) и дохода върху който са внесени или дължими осигурителните вноски през годината (ред 13 на колона 6). Когато тази разлика е положителна върху нея се изчисляват и довнасят осигурителни вноски. В случай, че разликата е отрицателна, надвнесенитеосигурителни вноски се възстановяват, освен когато осигурителния доход по колони от 5.1 до 5.5 е по-малък от минималния осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на ДОО за 2009 г.
Следва да се прави разлика между избрания месечен осигурителен и облагаемия доход на лицето. В тази връзка са и съответните решения на ВАС (например Решение № 10711 от 18.07.2011 г.), в които съдът се е произнесъл, че според кодекса меродавен е не избраният от лицето доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски, а реално получения доход от лицето, деклариран от него в справката към годишната данъчна декларация.
Изразеното от Вас становище в случаите, в които на самоосигуряващото се лице се възстановяват осигурителни вноски в резултат на определен окончателен размер на осигурителния доход за 2009 г. да се коригират всички данъчни отчети, декларации и корпоративен данъке несъстоятелно.
Данъчното третиране на разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е в зависимост от необходимостта от извършването им с оглед реализиране на дейността на предприятието. Възнаграждения за участие с личен труд в дружеството се начисляват, изплащат и същите участват при формирането на счетоводния финансов резултат, който предвид изискванията на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО е базата за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък. При положен личен труд в дружеството и съответно издаден документ по реда на чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството и чл. 10 от ЗКПО, разходът за начисленото възнаграждение следва да бъде признат за данъчни цели. Необходимо е да се отбележи, че при начисляването му не се приспадат нормативно-признатите разходи по чл. 29 от ЗДДФЛ, тъй като последните рефлектират при определяне на облагаемия доход на физическото лице и няма нормативно основание за изключването им при формиране на данъчния финансов резултат на търговското дружество. Казано с други думи, начисленият разход за възнаграждение от търговското дружество не е възможно да бъде равен на облагаемия доход на физическото лице, защото за този вид доходи при формирането на облагаемия доход ЗДДФЛ предвижда приспадане на нормативно-признати разходи.
При приключване на данъчната година и изготвяне на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПОе необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 42 от същия. Въз основа на посочената норма разходите на данъчно задължени лица, представляващи доходи на местни физически лица по ЗДДФЛ, в т.ч. начислените възнагражденияза положен личен труд, които не са изплатени към 31 декември на текущата година, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, с изключение на разходите, представляващи основно или допълнително трудово възнаграждение, определено с нормативен акт и доходи на еднолични търговци. Непризнатите разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели в годината, през която доходът е изплатен, до размера на изплатения доход /ал. 3 на чл. 42 от ЗКПО/.
С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2010 г. се въведе нов ред за облагане на доходите, получени от съдружници за полагане на личен труд в дружествата, в които те са съдружници. На основание § 1, т. 26, б. “и“ от ЗДДФЛ, считано от 1.01.2010 г. правоотношенията, независимо от основанието за възникването им със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5% на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери – се дефинират като трудови правоотношения. Това означава, че тези доходи подлежат на облагане по ЗДДФЛ по реда, предвиден за трудовите правоотношения. Във връзка с посоченото по-горе по отношение на чл. 42, ал. 1 от ЗКПО следва да се има предвид, че независимо от промяната в ЗДДФЛ, данъчното преобразуване, предвидено в тази разпоредба се прилага спрямо разходите за възнаграждения за положен личен труд, които не са изплатени към 31 декември на съответната година. Това е така, защото същите не представляват трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда и поради липсата в ЗКПО на специална препратка към § 1, т. 26 от ЗДДФЛ не е възможно да се приложи изключението по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/СТОЯН МАРКОВ /