ОТНОСНО: Регистрация на чуждестранно лице по избор по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция ОДОП … постъпи Ваше запитване с вх. № 20-29-37 от 08.10.2020 г., препратено по компетентност от ТД на НАП, офис … с техен изх. № 9769-1-Д/ 09.10.2020 г., относно регистрация на чуждестранно лице по избор по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно изложената фактическа обстановка и във връзка с регистрация по избор на две чуждестранни лица, съответно гражданин на Канада и гражданин на Кувейт, се интересувате дали приложените към настоящото запитване от Вас международни договори с Канада и Кувейт представляват правни инструменти за взаимопомощ по смисъла на чл.133, ал.6 от материалния закон. Същото е от значение във връзка с регистрацията чрез акредитиран представител по чл.133, ал.1 и ал.2 от същия нормативен акт.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
Съгласно чл.133, ал.1 и ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност, чуждестранно лице, което има постоянен обект на територията на страната, от който извършва икономическа дейност и чуждестранно лице, което не е установено на територията на страната, но извършва облагаеми доставки с място на изпълнение на територията на страната и отговаря на условията на същия закон за задължителна регистрация или за регистрация по избор, се регистрира чрез акредитиран представител, с изключение на клоновете на чуждестранни лица, които се регистрират по общия ред. Съответно, регистрацията се извършва по реда на чл.101 от Закона за данък върху добавената стойност в компетентната, съгласно чл.8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Съгласно чл.133, ал.6 от ЗДДС, когато лицето по ал.1 и ал.2 на същата правна норма е установено в друга държава членка или в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията се извършва по общия ред. Чуждестранното лице може да посочи акредитиран представител, като в тези случаи ал.4 на чл.133 от същия закон не се прилага.
Предвид разпоредбата на чл.135, ал.3 във връзка с чл.133, ал.6 и параграф Първи, т.63 от ДР на материалния закон, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по закона, освен ако страната, в която то е установено, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 година на Съвета на Европа.
Обхватът на предвидената в горецитираните директива и регламент взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава членка със съдействието на компетентните органи на друга държава членка. Регламент 1798/2003 на Съвета урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за данък върху добавената стойност (ДДС), както е изложено в Параграф втори, чл.1 от същия. От друга страна, Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, например, ред за обмен на информация, за връчване на съобщения, за налагане на обезпечителни мерки, за събиране и изплащане на вземания.
Видно от приложените към запитването спогодби, обхватът на данъците, за които са приложими съответните международни норми е конкретно определен за всяка от страните, а именно: данъка върху доходите на физическите лица, корпоративният подоходен данък, данъкът върху имуществото (нар. „български данък), т.е., приложимите норми и в двата документа са относими към механизмите уреждащи данъчното облагане с преки данъци в съответните държави. Ето защо, мерките за взаимопомощ, регламентирани и с двете споразумения ( с Кувейт и с Канада), не може да бъдат възприети като сходни по обхват с предвидените в Директива 76/38/ЕИО на Съвета от 15 март 1976 година за взаимопомощ за възстановяване на вземания във връзка с определени налози, мита, данъци и други мерки, и Регламент № 1798/2003 на Съвета от 07 октомври 2003 година.
Въз основа на гореизложеното, относно лицата, установени в трета страна, с която страната ни няма правни инструменти за взаимопомощ, регистрацията чрез акредитиран представител е задължително изискване на материалния закон.