.
3_2224/11.12.2018 г.
ЗДДС, чл. 96, ал. 1 и ал. 2;
ЗДДС, чл. 97а;
ЗДДС, чл. 100, ал. 1 и 4
ОТНОСНО: регистрация по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването „Х“ ЕООД е регистрирано по реда на чл. 97а от ЗДДС и извършва доставки на услуги по препрограмиране на чипове за регистрирани по ДДС клиенти от страни в ЕС.
Дружеството няма доставки към български клиенти за момента. Приходът е изцяло формиран от посочените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Следва ли при достигане на оборот от тези доставки в размер на 50 000 лв. дружеството да подаде заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС?
2. Ако не следва да се регистрира по чл. 96 от ЗДДС при достигане на оборот от 50 000 лв. какво е законовото основание за това?
3. Ако не следва да се регистрира по чл. 96 от ЗДДС при достигане на оборот от 50 000 лв., може ли дружеството да бъде регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, за да има възможност да ползва данъчен кредит за закупените материали в България, които използва за осъществяване на дейността?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 98/2018 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС обн. ДВ, бр. 76/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 58/2018 г.) е изразено следното становище:
В чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС е предвидена специална регистрация при предоставяне на услуги, когато получател на услугите е данъчно задължено лице, което е установено на територията на друга държава членка.
„Х“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а, ал. 2 от закона.
На регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка. Регистрацията е специална и е само за целите на деклариране на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно ал. 5 на чл. 97а от ЗДДС, лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС указва, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Алинея 2 на същата разпоредба пояснява, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка, доставки на финансови услуги по чл. 46 и доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1 на чл. 96 от ЗДДС. При определянето на облагаемия оборот се взема предвид данъчният режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие или към датата на плащането, преди да е възникнало данъчното събитие по доставката.
Облагаема доставка съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Важно е да се отбележи, че доставките с място на изпълнение извън територията на страната не попадат в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради което не участват при формиране на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 2, необходим за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
В тази връзка по отношение на извършваните от дружеството доставки е необходимо да се има предвид, че за да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО). Нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Видно от изложеното в запитването дружеството е определило извършваните от него услуги по препрограмиране на чипове като доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Предвид това, ако „Х“ ЕООД извършва само доставки на услуги, получателите по които са данъчно задължени лица, установени в други държави членки, то мястото на изпълнение на тези доставки е извън територията на страната, същите не попадат в обхвата на облагаемите доставки и не формират облагаем оборот за задължителна регистрация по реда на чл. 96 от ЗДДС.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.
Служебно известен факт е, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 27.08.2018 г. по инициатива на орган по приходите на НАП с оглед установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС.
В тази връзка следва да се има предвид ограничителната разпоредба на чл. 100, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която независимо от ал. 1, не може да се регистрира лице, на което приходната администрация е прекратила или отказала регистрация по този закон на основание чл. 176, до отпадане на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на дерегистрацията или отказа за регистрация.