Изх. №20-00-74/24.03.2020 г. ЗКПО – чл. 31; ЗКПО – чл. 26, т. 7; ЗКПО – чл. 16, ал. 2 и ал. 3.
ОТНОСНО: Регулиране за данъчни цели на счетоводни разходи за дарение.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е счетоводна и одиторска дейност, данъчни консултации.
Дружеството дарява собствен недвижим имот и сграда със счетоводна балансова стойност 150 000,00 лв. на друго юридическо лице, с което не са свързани лица.
Пазарната цена на дарения недвижим имот и сграда е 400 000,00 лв.
В счетоводството е отчетен разход по повод на дарението за 150 000,00 лв., вследствие на отписване на дарените активи от счетоводния и данъчния амортизационен план, с който разход е коригирана годишната данъчна декларация по чл. 92 в посока увеличение.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Трябва ли да се коригира данъчният финансов резултат в посока увеличение и с разликата между продажната цена и балансовата стойност на дарените активи със сумата от 250 000,00 лв., за която разлика не е отчетен счетоводен разход?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна или данъчна времена разлика. Предвид това, че в случая не са приложими разпоредбите на ЗКПО, касаещи формиране и обратно проявление на данъчни временни разлики, следва да бъдат съобразени разпоредбите, свързани с възникване на данъчни постоянни разлики.
Регламентите на ЗКПО разглеждат счетоводните разходи за дарения. Следва да имате предвид, че за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения по реда и за лицата, определени в чл. 31 от ЗКПО. Извън регламентираните данъчни облекчения, разходите за дарения не се признават за данъчни цели и представляват данъчни постоянни разлики по аргумент на чл. 26, т. 7 от ЗКПО.
Доколкото не е приложен договор уреждащ взаимоотношениета между страните, както и запитващото дружество не е декларирало притежание на предмета на дарението (видно от публично достъпните регистри), настоящата инстанция не може по категоричен начин да прецени действителната воля на страните, респективно да определи характера на сделката. Възможни са различни хипотези, поради което настоящият отговор не е изчерпателен.
Следва да се отбележи, че признаването на разходи от предоставена вещ, без съпоставянето им с приходи води до нарушаване принципите на счетоводното отчитане, а отчитането им без насрещна престация води до колизия с принципите на данъчния закон.
Във връзка с изложеното, при наличието на подобни договори между данъчно задължени лица, в ЗКПО е създадена специална разпоредба, регулираща тези взаимоотношения за данъчни цели за предотвратяване на отклонение от облагане.
В глава четвърта от ЗКПО са регламентирани случаите на предотвратяване на отклонение от данъчно облагане. За отклонение от данъчно облагане по смисъла на материалния закон се смятат и изрично посочените хипотези в чл. 16, ал. 2, т. 1 до т. 4 и ал. 3 от ЗКПО. По смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 2 от ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се смята и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. В разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО е посочено, че когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.
Предвид изложената нормативна уредба, на данъчна регулация подлежат сделки сключени както между свързани лица, така и между несвързани лица, когато тези лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочени към постигане на същия икономически резултат.
В случай на документално доказани независими пазарни отношения с контрагентите, както и при документално доказана липса на отклонение от данъчно облагане не би довело до прилагане на разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.