ОТНОСНО:рекламни услуги и прилагане на ЗДДС
В Дирекция ”ОУИ” –
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № …./ 30.08.2011 г. чрез ЦУ на НАП. Изложена е следната фактическа обстановка:
Основната дейност на дружеството е собствен сайт и същото има отношения с Г……….. И………………. На сайта се публикуват рекламите им и през определени периоди се получават плащания чрез чек.
Поставени са въпроси попада ли дружеството в обхвата на чл.21, ал.2 от ЗДДС и необходима ли е корекция, ако при попълване на дневника за продажби данъчната основа е посочена в колона 20 – ДО на ВОД, респективно в колона 3 на VIES декларацията.
Предвид изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр.95 от 01.12.2009 г./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. В сила от 01.01.2010 год. определянето му е в зависимост от статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и отустановяването на получателя на услугата.
Според разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице /ДЗЛ/, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От 01.07.2011 г. при определяне местоизпълнението и респективно на реда за облагане и документиране на доставките на услуги се прилагат дефинициите, поясненията и тълкуването на правилата на Директива 2006/112/ЕО, дадени с Регламент № 282/2011 г. на Съвета на ЕО. Те имат за цел да осигурят условия за уеднаквяване на практиката за прилагането на тези правила от отделните държави – членки.
Съгласно чл.18, ал.1 от Регламента относно тълкуването на понятието “данъчно задължено лице“ /ДЗЛ/ във връзка с чл. 9 – 13 и чл. 43 от Директива 2006/112/ЕО, когато получателят на услугата е установен в Общността, доставчикът може да счита, че той е ДЗЛ /освен, ако не разполага с информация за противното/, когато:
– получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС, и валидността на този номер и свързаните с него име и адрес са проверени и потвърдени в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Въпросното потвърждение се получава по електронен път, чрез интернет – страницата на Европейската комисия /достъп до която има и през интернет – страницата на НАП/или
– получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но уведоми доставчика, че е подал заявление за получаването му. В такъв случай последният е задължен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС и да извърши проверка в разумна степен на точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
Когато получател на услуга, установен в Общността, не е съобщил на доставчика сисвоя идентификационен номер, последният може да приеме, че той има статут на ДНЗЛ.
Следователно, ако Вие като доставчик на рекламната услуга, предназначена за лице, установено в Ирландия, не сте получили от него данъчен идентификационен номер, писмено уведомление, че е ДЗЛ, за което тече процедура за получаване на ДДС номер, и при проверката по електронен път чрез VIES-системата сте установили, че клиентът няма валиден номер, по силата на чл. 18, ал. 2 от регламента,следва да го третирате като ДНЗЛ. Това означава, че при липса на посочените доказателства местоизпълнението на услугата й е в България и за нея се дължи ДДС.
В случай, че получателят на услугата Ви съобщи идентификационния си номер по ДДС, Вие следва да проверите валидността на този номер и свързаните с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Потвърждение се получава по електронен път, чрез интернет – страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет – страницата на НАП. Мястото на изпълнението на тази доставка щее на територията на Ирландия, т.е. извън територията на страната и Вие като доставчик не следва да начислявате на клиента си ДДС на основание чл.21, ал.2 и чл.86, ал.3 от ЗДДС, като в допълнение следва дапосочите доставката си във VIES – декларацията за съответния данъчен период.
Следва да имате предвид, чл. 125, ал. 2 от ЗДДС, където е регламентирано, че регистрираното лице, което е извършило за данъчния период вътреобщностни доставки, доставки като посредник в тристранна операция или доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларациятаподава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 4, б.“б“ на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.
Предвид гореизложеното, считаме, че следва да извършите корекция на VIES декларацията с цел правилно и достоверно подаване на информация за осъществените от Вас доставки.
‘