2_2169/26.08.2008
ЗДДС, чл. 151, ал.4
ОТНОСНО: Режима на доставките на стоките втора употреба – превозни средства, различни от „нови превозни средства”.
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
В изпълнение на процедура „Текущо осигуряване на качество чрез даване на становища” сте изпратили Протокол записмено запитване№до Отдел „Данъчно осигурителнапрактика” към Дирекция „Обжалване и управление наизпълнението” –………
В запитването описвате следната фактическа обстановка:
В хода на ревизия на „….” ООД, органите по приходите са установили, че през м. 01.2008г. дружеството е осъществило внос на превозни средства втора употреба от Република Швейцария, за които митническите органи са оформили ЕАД и са начислили данък добавена стойност. Начисленият данък е внесен в бюджета.
Дружеството еизбрало общия ред за облагане на закупените стоки втора употреба, в резултат на което е отчело ЕАД с право на пълен данъчен кредит и е отразило същия в Дневника за покупки, за данъчния период, през който еосъществен вноса. През следващите отчетни периоди, не са извършвани продажби с превозните средства.
Във връзка с правилното разчитане на дружеството с ДДС при доставки наупотребявани превозни средства от страна не членка на общността е поставен следния въпрос: през кой данъчен период „….” ООД има право на данъчен кредит – месеца през който е издаден ЕАД или месеца на продажба на автомобилите, т.е. налице ли е основание за прилагане на чл.151, ал.4 от ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата към запитванетонормативна уредба изразявам следното становище:
В Закона за данъка върху добавената стойност в глава седемнадесета „Специален ред на облагане на маржа на цената” е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба. Този специален режим се прилага, когато са изпълнени следните условия:
1. Предмет на доставките да са стоки втора употреба по смисъла на §1, т.19 от ДР на ЗДДС. За да бъдат стоки втора употреба превозните средства, за същите не следва да са налице условията изрично посочени в §1, т.17 от ДР на ЗДДС;
2. Доставките да са извършени от дилър на стоки втора употреба. “Дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети“по смисъла на т.23 от §1 на ДР на ЗДДС е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон.
3. Стоките втора употреба да са доставени на територията настраната /включително внесени/ или от територията на друга държава членка от:
?данъчно незадължено лице;
?друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50;
?друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон;
?друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Законодателят не изисква императивно прилагане на специалния ред на облагане на маржа на цената, като с разпоредбата на чл.151 от ЗДДС дава право на дилърите да прилагат общия ред за облагане на доставките на стоки втора употреба – превозни средства. В случаите на избор за облагане по общия ред, правото се упражнява от лицето – дилър за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред за облагане на доставката, т. е не следва да се вписва текста „чл. 143 от закона”.В този случай, дилърът – регистрираното по ЗДДС лице на основание чл. 86, ал. 1 отс.з. има задължение да начисли данък добавена стойноств размер 20 на сто върху данъчната основа на доставката, като посочи данъка на отделен ред във фактурата за документиране на доставката.Документирането на тези доставки се извършва по общия ред на закона съгласно чл. 151 , ал. 5 от ЗДДС.
В случай, че дилърът е избрал да прилага общия ред на облагане при условията на чл.151 от ЗДДС, по силата на специалната разпоредба на ал.4, правото на данъчен кредит за получените или внесените от него стоки, възниква и се упражнява в данъчния период, през който данъкът за последващата доставка на стоките е станал изискуем.
Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.5 от ЗДДС дилърът няма право на приспадане на данъчен кредит за получени или внесени от него стоки втора употреба, за които прилага специалния ред на облагане на маржа.
Предвид гореизложеното, за придобитите или внесени стоки втора употреба от лице – дилър по смисъла на т.23 от §1 на ДР на ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит ще възникне и ще се упражни, в зависимост от това какъв ред на облагане е приложило лицето при продажбата им.
Следва да се има предвид, че тогава когато в процеса на икономическата си дейност данъчно-задължени лица, различни от „дилър на стоки втори употреба” по смисъла на т.23 от §1 на ДР на ЗДДС, са закупили, придобили или внесли, но не с цел продажбата им, стоки втора употреба – превозни средства, различни от „нови превозни средства”, при последващата им продажба не следва да прилагат регламентираният в глава седемнадесета „Специален ред на облагане на маржа на цената”. В този случай по отношение на правото на данъчен кредит ще са приложими общите правила на ЗДДС, регламентирани вглава Седма на закона „Данъчен кредит”/чл. 68 – чл.72/.
В този смисъл е и даденото с писмо изх.№ 24-00-20 от 08.03.2007г. на Изпълнителния директор на НАП становище, относно режима на доставките на стоки втора употреба – превозни средства, различни от „нови превозни средства”.
С огледзаконосъобразнотоприлагане на разпоредбите на ЗДДС по отношение данъчният период, през който лицето има право да упражни правото си на данъчен кредит, отсъществено значение е обстоятелството, дали ревизираното лице е дилърпо см. нат. 23 от § 1 на ДР на ЗДДС. Установяването на това обстоятелство следва да бъде извършено със събирането на предвидените в ДОПК доказателства и доказателствени средства. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ от органа по приходите, в рамките на правомощията му, определени в чл.12, ал.1 от ДОПК.
.
‘