Сграда предназначена за автосервиз и помощни складови помещения изградени и актувани с акт обр. 15 по реда на Закона за устройство на територият

Изх. №53-04-1021
07.10.2019 г.

Чл. 10 от ЗДДС
Чл. 60 от ППЗДДС

В качеството на физическо лице ще закупите недвижим имот – сграда предназначена за автосервиз и помощни складови помещения изградени и актувани с акт обр. 15 по реда на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. На по- късен етап възнамерявате да апортирате недвижимия имот в капитала на дружество, на което сте едноличен собственик. За покупката на недвижимия имот ще притежавате фактура с начислен данък върху добавената стойност, а имота ще се експлоатира от дружеството по предназначение, като автосервиз.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит от дружеството за апортирания в капитала му недвижим имот?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно на чл. 10 от ЗДДС не е доставка на стока, доставката към приобретателя от апортиращия в резултат на извършване на непарична вноска в търговско дружество. В този случай лицето, което получава стоката е правоприемник на всички права и задължения по ЗДДС във връзка с нея, включително на правото на приспадане на данъчен кредит.
Разпоредбата на чл. 60 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност ППЗДДС е указан редът и необходимите документи за упражняване право на приспадане на данъчен кредит за получения от приобретателя актив. Посочената разпоредба визира две хипотези и поставя различни условия, наличието на които е предпоставка за упражняване право на данъчен кредит от лицето, което е придобило актива.
Първата хипотеза, регламентирана в ал. 1 на чл. 60 от ППЗДДС е приложима, когато апортиращият – регистрирано по ЗДДС лице е имал право да приспадне начисления му при придобиването на вещта данък, но не го е упражнил по регламентирания в закона ред. Необходимите условия за да бъде упражнено право на данъчен кредит за апортираната вещ от правоприемника са визирани в т. 1 – т. 4 на посочената алинея.
Втората хипотеза, регламентирана в ал. 2 на чл. 60 от ППЗДДС е приложима, когато апортиращият не е имал право да приспадне начисления му при придобиването на вещта данък добавена стойност поради това, че не е бил регистрирано по ЗДДС лице или когато регистрираното по закона лице използва вещта за освободени доставки, безвъзмездни доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност т.е. за доставки без право на данъчен кредит. В този случай за правоприемника ще възникне право на приспадане на данъчен кредит, ако вещта е придобита от апортиращия преди не повече от 20 години от вписването на апорта в търговския регистър и се използва от правоприемника за извършване на облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от закона.
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, предмет на апортната вноска ще е недвижим имот, придобит от физическо лице, което не е регистрирано по ЗДДС за периода от датата на придобиване на имота до датата на вписване на апортната вноска. Следователно, за придобития от физическото лице имот не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит.
На основание разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗДДС и чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС, право на приспадане на данъчен кредит за придобития имот, може да възникне при правоприемника – дружеството, в което е апортиран актива при условие, че ще използва актива за извършване на облагаеми доставки по реда и условията на чл. 69 и 71 на ЗДДС.
За да упражни правото си на данъчен кредит дружество, като регистрирано по ЗДДС лице, следва да притежава копие на данъчните документи, в които апортиращото физическо лице е посочено като получател.
Съгласно чл. 60, ал.7 от ППЗДДС /в сила от 13.07.2018 г./ правото на приспадане на данъчен кредит по ал. 1 и 2 се упражнява през данъчния период, през който е възникнало, или в един от следващите дванадесет данъчни периода, като съответният документ по ал. 4 се отразява в дневника за покупките и се включва при определяне на резултата за съответния данъчен период.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *