Социално и здравно осигуряване и данъчно облагане на лице, което ще полага труд само в държавата-членка по пребиваване

Регламент № 883/2004: чл. 11;
Регламент № 987/2009: чл. 21;
КТ: чл. 62, ал. 3;
Наредба № 5/2002:чл. 1, ал. 1;

ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване и данъчно облагане на лице, което ще полага труд само в държавата-членка по пребиваване

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……….. постъпи Ваше писмо с вх. № …………../16.10.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В запитването посочвате, че живеете и работите в Австрия и съгласно ЗДДФЛ сте чуждестранно физическо лице. Възнамерявате да сключите трудов договор с фирма, регистрирана в България и извършваща дейност – интернет услуги. Работата за българския работодател ще извършвате изцяло по интернет от Австрия.
Задавате следните въпроси:
1. Работодателят ще удържа ли осигурителни вноски от трудовото Ви възнаграждение по българското законодателство?
2. Има ли право работодателят да Ви удържа данък върху доходите и на кое основание от ЗДДФЛ?
С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за
социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
– са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
– наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави-членки от Вас, тъй като ще полагате труд единствено на територията на една държава-членка (Австрия).
Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (България). С оглед на това, попадате в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004 и за Вас се определя приложимото законодателство.
Съгласно горецитираните разпоредби от Регламента, ако ще осъществявате трудова дейност на територията само на една държава-членка (държавата, в която пребивавате), за Вас ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо. Работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка (чл. 21(1) и (2)от Регламент № 987/2009).
В запитването не е уточнено по законодателството на коя държава ще Ви наемат – по законодателството на РБългария или по законодателството на държавата-членка, в която пребивавате и полагате труда си – Австрия. Ако с Вас бъде сключен трудов договор по българското законодателство, следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, съгласно които работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1).
Следователно, ако за приложимо бъде определено осигурителното законодателство на друга държава-членка (в случая Австрия), работодателят със седалище в България няма задължения да внася осигурителни вноски и да подава декларации в България, касаещи осигуряването Ви като наето лице. Той ще има задължение да подаде уведомление (приложение № 1) по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. само ако трудовият договор е сключен по българското законодателство. Независимо по кое законодателство е сключен трудовият Ви договор, работодателят следва да се запознае и да изпълнява всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо.
По прилагане на данъчното законодателство:
Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 7 от ЗДДФЛ). Изрично в разпоредбата на чл. 8 от закона са изброени доходите от източници в страната. Доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Р България.
Ето защо при сключен трудов договор и изплатен доход по трудови правоотношения от съществено значение е мястото на полагане на труда. При условие, че същият не се полага на територията на страната, а в друга държава и получателят на дохода е чуждестранно лице, доходът ще се облага в тази друга държава.
За българската фирма работодател в този случай не е налице задължение да удържа и внася данък в Р България съгласно ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при придобиване на стока от регистрирано по ЗДДС лице, което извършва доставка със стоката с получател данъчно незадължено лице, к

.:№ 24-32-25Дата:21.06.2013 год.ЗДДС, чл. 14, ал. 1, т. 1-4;ЗДДС, чл. 20;ЗДДС, чл. 62, ал. 1-3;ЗДДС, чл. 69.Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената

Приложение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/

ОТНОСНО: Приложение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ и Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна

ЗДДС, чл.45, aл. 1

Изх.№ 53-02-184 от2011 г.чл. 45, ал.1 от ЗДДСВ писмото е посочено, че дружеството е акционерно дружество, създадено със специална инвестиционна цел и притежава земеделска земя

ДОПК, чл.107, aл. 3,ЗМДТ

2_797/21.04.2010г.ЗМДТДОПК – чл.107, ал.3В запитването излагате следната фактическа обстановка: За недвижим имот, представляващ магазин собственост на ЕТ задълженията за ДНИ и ТБО не за плащани

въвеждане в експлоатация на фискални устройства с изградена дистанционна връзка с НАП, в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18/2006 г.

.М-26-З-20Дата:20.07.2011 год. Наредба № Н-18/2006 г.Относно: въвеждане в експлоатация на фискални устройства с изградена дистанционна връзка с НАП, в съответствие с изискванията на Наредба №