Социално и здравно осигуряване и данъчно облагане на наети от българска фирма лица, които ще полагат труд само в държавата-членка по пребиваване 234

Регламент 883/2004 – чл. 11
Регламент 987/2009 – чл. 21
Наредба № 5 – чл. 62, ал. 3; чл. 62, ал. 5

ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване и данъчно облагане на наети от българска фирма лица, които ще полагат труд само в държавата-членка по пребиваване

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ……… постъпи Ваше писмо с вх. № …………../31.10.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
В запитването посочвате, че във връзка с разширяване на дейността на представляваното от Вас дружество откривате офис в Република Гърция. За тази цел възнамерявате да сключите трудови договори с лица – граждани на Република Гърция, които ще пребивават и ще полагат труда в нея.
Задавате следните въпроси:
1. По кое законодателство трябва да се удържат и внасят дължимите социални, здравни и пенсионни осигуровки за наетите лица по трудови правоотношения?
2. По кое законодателство трябва да се удържа и внася съответния данък върху доходите за наетите лица по трудови правоотношения?
С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
По прилагане на осигурителното законодателство
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
– са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
– наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е налице пресичане на граници между най-малко две държави-членки от посочените в запитването Ви лица, тъй като те ще полагат труд единствено на територията на една държава-членка (в случая Гърция).
Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (България). С оглед на това, лицата попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за тях се определя приложимото законодателство.
Съгласно горецитираните разпоредби от Регламента, ако посочените в запитването Ви лица осъществяват трудова дейност за българския си работодател на територията само на една държава-членка (държавата, в която пребивават – Гърция), за тях ще е приложимо законодателството за социална сигурност на тази държава.
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо. Работодател, чието място на дейност не е в държавата-членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава-членка (чл. 21(1) и (2)от Регламент №987/2009).
В запитването не е уточнено по законодателството на коя държава ще бъдат наети лицата – по законодателството на РБългария или по законодателството на държавата-членка, в която лицата пребивават и полагат труда си (Гърция). Ако с лицата бъдат сключени трудови договори по българското законодателство, следва да имате предвид и разпоредбите на чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) и на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, съгласно които работодателят следва да уведоми компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление (приложение № 1).
Следователно, ако за приложимо бъде определено осигурителното законодателство на друга държава-членка (в случая Гърция), работодателят със седалище в България няма задължения да внася осигурителни вноски и да подава декларации в България, касаещи осигуряването на наетите лица. Ще има задължение да подаде уведомление (приложение № 1) по реда на Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. само ако с лицата са сключени трудови договори по българското законодателство. Независимо по кое законодателство са сключени трудовите договори с наетите лица – гръцки граждани, Вие следва да се запознаете и да изпълнявате всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото Ви на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо.
По прилагане на данъчното законодателство
Чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 7 от ЗДДФЛ). Изрично в разпоредбата на чл. 8 от закона са изброени доходите от източници в страната. Доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Р България.
Ето защо при сключен трудов договор и изплатен доход по трудови правоотношения от съществено значение е мястото на полагане на труда. При условие, че същият не се полага на територията на страната, а в друга държава и получателят на дохода е чуждестранно лице, доходът ще се облага в тази друга държава.
За българската фирма работодател в този случай не е налице задължение да удържа и внася данък в Р България съгласно ЗДДФЛ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

правото на данъчен кредит съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за получени стоки и услуги във връзка с изграждане и поддържане на ведомствени жилища и данъчно третиране на разход

3_2067/15.08.2016 г.ЗДДС, чл. 26, ал. 2 и ал. 3, т. 3;ЗДДС, чл. 27, ал. 3, т. 1;ЗДДС, чл. 45, ал. 4, ал. 6 и ал.

подаване на данни за осигурените лица по реда на Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8)

Изх. № ЕП-33-00-646Дата: 01.10.2019 год. ЗЛП, чл. 27, ал. 1; КТ, чл. 129; КТ, чл. 136; КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1; КСО, чл.

Попълване на декларации образец № 1 и 6 съгласно Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за о

Изх. № М-26-З-11Дата 18.04.2012 г. Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год.; КТ, чл. 222, ал. 1. ОТНОСНО:Попълване на декларации образец № 1 и 6 съгласно

данъчно третиране при плащане под формата на стоки на ликвидационен дял на напуснал дружество съдружник по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и по Закона за данъците върху доходите на фи

.№М-26-С-109Дата: 12.07.2011 год.ЗДДС, чл. 6, ал. 1; ЗДДС, чл. 119, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 4; ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 1; ЗДДФЛ, чл. 46;