fbpx

Социално и здравно осигуряване на гръцки гражданин, който полага труд като пилот по трудов договор в Гърция и като самоосигуряващо се лице в България

ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на гръцки гражданин, който полага труд като пилот по трудов договор в Гърция и като самоосигуряващо се лице в България

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ … постъпи Ваше писмо с вх. № 20-19-7/27.02.2019 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Работите по трудов договор в Гърция като пилот на самолет с нетна заплата 2000 евро. Във връзка със започване на дейност като самоосигуряващо се лице – собственик на „П… БГ“ ЕООД, се интересувате дали следва да се самоосигурявате в България след като сте осигурен в Гърция върху доход, който е по-висок от 3000 лева.
С оглед изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване. Целта е да се предотврати едновременното прилагане на осигурителните законодателства на повече от една държава-членка спрямо трудово-активните лица, които се движат в рамките на Общността, а така също да се избегнат ситуации, при които не се прилага законодателството на нито една от държавите-членки.
Координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72. С присъединяването на Република България към Европейския съюз, регламентите за координиране на схеми за социална сигурност имат пряка сила с приоритет пред националното законодателство в случаи на противоречия.
От 1 май 2010 г. са в сила нови регламенти за координация на системите за социална сигурност в ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009. От същата дата (01.05.2010 г.) се отменят Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета и регламентът за неговото прилагане – Регламент (ЕИО) № 574/72.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004).
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно, с оглед определяне на приложимото законодателство квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
В чл. 11, параграф 5 от Регламент № 883/2004 г., изменен с Регламент № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета, в сила от 28.06.2012 г., е посочено, че дейност като член на полетен или кабинен екипаж, изпълняващ пътнически или товарни въздухоплавателни услуги, се смята за дейност, извършвана в държавата-членка, в която се намира основната база според определението за нея, съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 г. Според определението съдържащо се в приложение III към Регламент (ЕИО) № 3922/91 основна база е местоположението на член на екипажа, определено от оператора, където членът на екипажа обикновено започва и приключва времето си за дежурство или поредица от дежурства и където, при обикновени условия, операторът не носи отговорност за настаняване на съответния член на екипажа.
В тази връзка следва да се установи като каква се третира трудовата Ви дейност и държавата-членка, в която се намира основната база, според горецитираната разпоредба.
Съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. В чл. 1(й) от Регламент № 883/2004 пребиваването е дефинирано като мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за обичайно пребиваване са определени в чл. 11 от прилагащия Регламент № 987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии:
* продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави–членки;
* положението на лицето, включително:
* естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
* семейното положение и роднинските връзки на лицето;
* упражняването на неплатена дейност;
* когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
* жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
* държавата–членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
В случай че пребиваването не може да се установи въз основа горепосочените критерии се взима предвид намерението на лицето, определено на база изследване на тези критерии и особено причините за неговото преместване (основание чл. 11(2) от Регламент № 987/2009).
Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище (основание чл. 16(2) и (3) от Регламент № 987/2009).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 – „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава–членка, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави–членки, с които би могло да възникне правна колизия.
При условие, че Вие пребивавате на територията на Гърция, е необходимо да уведомите гръцката компетентна институция за обстоятелството, че упражнявате дейност в две държави-членки. Ако пребивавате на територията на България следва да уведомите Националната агенция за приходите (НАП), която е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004 и да издава формуляр А1 въз основа на Приложение №4 от Регламент (ЕО) №987/2009.
Напълно е възможно лице, което упражнява трудова дейност в две или повече държави–членки да има задължение по регламента да уведоми компетентната институция на една държава–членка, а да се наложи да подаде искане за издаване на формуляр А1 в компетентната институция на друга държава–членка. Това е така, защото определеното като приложимо спрямо лицето законодателство не винаги съвпада с това на държавата–членка по пребиваване. Документът може да бъде издаден само от институцията на държавата–членка, чието законодателство е определено за приложимо.
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки. При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави–членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава–членка (основание чл. 13(5) от Регламент № 883/2004). Освен превеждане на осигурителните вноски националното законодателство на компетентната държава–членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигуреното лице и др.
Следователно, след определяне на приложимото за Вас законодателство на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, за цялата Ви трудова дейност на територията и на двете държави-членки ще се прилага това законодателство.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Прилагане на данъчното законодателство по отношение получена безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014- 2020г.

№25/15.01.2019г.ЗКПО- чл.25НСС-20, т.3.1., т.3.4., т.3.8. ОТНОСНО: Прилагане на данъчното законодателство по отношение получена безвъзмездна финансова помощ по Програма за морско дело и рибарство 2014- 2020г. Изпратили сте писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- гр. … с вх. №………………………. Изложената фактическа обстановка е свързана с получена от „Е“ ЕООД през

Здравноосигурителен статус на лице, което е представило документ, удостоверяващ принадлежността му към осигурителната система на друга държава-членка за определен период от месеца.

Изх. №М-24-31-26Дата:20.04.2012 год.ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 1;ЗЗО, чл. 33, ал. 2;ЗЗО, чл. 109. Относно: Здравноосигурителен статус на лице, което е представило документ, удостоверяващ принадлежността му към осигурителната система на друга държава-членка за определен период от месеца.Във връзка със заведено вна Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП/ писмо с вх. № …………………, препратено

прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, коит 259

Изх. № М-26-Т-765Дата: 04.11.2019 год. ЗДДС, чл. 118 ал. 1 ;ЗДДС, чл. 118, ал. 3;Наредба №Н-18, Приложение №29 ОТНОСНО: прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

одадена жалба с вх. № 94-П-142/06.04.2017 г.

Изх. № 94-П-142Дата:25.04.2017 год. ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 10; ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 13; ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 7.ОТНОСНО: Подадена жалба с вх. № 94-П-142/06.04.2017 г. По повод Ваша жалба, постъпила вна Националната агенция за приходите, Ви уведомявам за следното:На основание чл. 13, ал. 1, т. 10 и 13 от Закона

прилагане на чл. 111 от ЗДДС

1_125/15.09.2010Относно: прилагане на чл. 111 от ЗДДСПо повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр……………. с вх.№ …………….2010 г. изразяваме следното становище:Описаната фактическа обстановка е следната: На 30.05.2008г. с нотариален акт сте придобили право на строеж върху магазин с парко место, като за целта прилагате фактура за придобитото право на строеж като предмет на

Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/

ОТНОСНО: Прилагане на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/ В Дирекция ОДОП …. постъпи писмено запитване с вх. № 94-00-145 от 19.06.2019 г., относно прилагане на Закона за местни данъци и такси. В запитването е изложена следната фактическа обстановка: През 1992 г. е реституиран недвижим имот – производствен обект, построен през 1936 г. като

възстановяване на недължимо внесени здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т.1, б.б” от ЗЗО

.№ 24-30-53Дата: 29.03.2011 год.ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б”Относно: възстановяване на недължимо внесениздравноосигурителни вноскипо реда начл. 40, ал. 1, т.1, б.„б” от ЗЗОПо повод запитване от ТД на НАП … – офис ….., препратено ни за отговор като сложен казус от Дирекция „ОУИ”- …., с вх.№ 24-30-53/02.11.2010г., изразявамеследното принципно становище:Изложената в запитването

Осъществяване на дейност в Гърция, свързана с продажба на билети за автобусна линия.

Относно: Осъществяване на дейност в Гърция, свързана с продажба на билети за автобусна линия.В Дирекция ”ОУИ” – … постъпи писмено запитване с вх. № ……17.02.2011 г., относно осъществяване на дейност в Гърция, свързана с продажба на билети за автобусна линия препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Scroll to Top