Социално и здравно осигуряване на лице – гражданин на България и Турция, на когото е отпусната пенсия по турското законодателство, полагащо труд на територията на Република България като самоосигуряващо се лице.

КСО: чл. 10; чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 4, ал. 4 и 6; чл. 4, ал. 1, т. 7; чл. 6, ал. 2, 3, 8, 9 и 11; чл. 127, ал. 1; чл. 157, ал. 6;
ЗЗО: чл. 33; чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 6;

ОТНОСНО: Социално и здравно осигуряване на лице – гражданин на България и Турция, на когото е отпусната пенсия по турското законодателство, полагащо труд на територията на Република България като самоосигуряващо се лице.

Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ … с вх. № ……………/13.06.2019 г., Ви уведомявам за следното:
Според изложеното в запитването, ГИЮ е придобил право на пенсия по турското законодателство. Той е с българско и турско гражданство, роден е след 01.01.1960 г. Започва да упражнява дейност и ще се самоосигурява като управител на търговско дружество (ЕООД) в България.
Поставяте въпроса: Следва ли лицето да се осигурява в България за фондовете на ДОО и ДЗПО – УПФ, предвид обстоятелството, че има отпусната пенсия в Турция?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигуряването за държавното обществено осигуряване възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Следователно основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Когато на тези лица е отпусната пенсия, те се осигуряват по свое желание, съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО.
Осигурителните вноски са изцяло за сметка на осигурените лица и се внасят върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство и вида на получаваната пенсия. Поради това от посочения осигурителен режим, предвиден в разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО, може да се възползва и самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия от друга държава.
Следователно собственикът на капитала на търговското дружество и упражняващ трудова дейност само като самоосигуряващо се лице, не е задължен да се осигурява социално (за фондовете на ДОО) и за ДЗПО-УПФ предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Той ще подлежи на социално осигуряване само когато изрази изрично желание за това.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 – 6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Видът на осигуряването се променя по реда на ал. 4 от същата разпоредба.
Предвид цитираните разпоредби самоосигуряващите се лица, които имат отпусната пенсия, вписват обстоятелството, че са пенсионери и желанието да се осигуряват, в декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.
Осигурителните вноски за тези лица, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (по основни икономически дейности и квалификационни групи професии) и върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
На основание чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал.1 и 10 (в т.ч. доходи от управление и контрол);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Предвид изложеното, собствениците в търговски дружества подлежат на задължително осигуряване съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата, те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Ако извън дейността по управление и контрол полагат личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват по реда на чл. 4, ал.3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания по реда описан по-горе.
Обръщам Ви внимание, че разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване „по свое желание” е приложима, само за лицата, които подлежат на осигуряване по чл. 4 , ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 от КСО, т.е. самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
Кръгът на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО на задължително осигуряване в НЗОК подлежат българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
За целите на здравното осигуряване се приема, че лицата с двойно гражданство, едно от които е българско, отговарят на условието да „живеят постоянно на територията на Република България“, ако фактически и трайно пребивават в страната повече от 183 дни през една календарна година.
В Закона за здравното осигуряване липсва изрична норма, както чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава от задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски лицата, които упражняват дейност като самоосигуряващи се, макар и да им е отпусната пенсия. За самоосигуряващите се лица – собственици, упражняващи труд в търговските дружества, е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която освен авансови осигурителни вноски върху избран месечен осигурителен доход, следва да определят и окончателен размер на месечния си осигурителен доход въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
В случаите, когато лицата упражняват трудова дейност и/или по управление и контрол на дружествата задължително са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Здравноосигурителната вноска се определя върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО, внася се от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя и осигурения.
Следователно лицето с българско и турско гражданство, ще попадне в кръга на задължително осигурените по НЗОК лица и ще дължи здравноосигурителни вноски по описания ред само ако постоянно живее на територията на Република България.

5/5

Вашият коментар