3_4930/04.11.2009 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1; ал. 4 и 6
чл. 6, ал. 7, т. 1;
чл. 6, ал. 8
НООСЛБГРЧ, чл. 1, ал. 1, ал. 2, ал. 5, т. 1;
чл. 11
НЕВД, чл. 3, ал. 3, т. 3
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2
ЗДДФЛ, § 1, т. 29 от ДР
чл. 9, ал.1 и 2;
чл. 29, т. 2;
чл. 43, ал. 1, 2, 3, 5, 6
чл. 48, ал. 3, ал. 6
Относно: социално и данъчно третиране на възнаграждения на вещи лица
Постъпило е писмено запитване относно приложението на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО). Според изложеното в него лицето Х е регистрирано в Окръжен съд – гр. ………. като вещо лице за изготвяне на съдебно-счетоводни експертизи. На 23 юни 2009 г. в Районен съд –гр. ……….. съдебната секретарка е уведомила същото, че в качеството му на вещо лице следва да издава фактура и да декларира, че е самоосигуряващо се лице. Същевременно лицето притежавате експертно решение от ТЕЛК за 86% намалена работоспособност. Във връзка с това поставя въпроса следва ли вещите лица да бъдат регистрирани като самоосигуряващи се лица и да са вписани в регистър БУЛСТАТ?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 95/2006г., посл. изм. ДВ, бр. 41/2009г.), КСО (обн. ДВ, бр.110/1999г., посл. изм. ДВ, бр. 42/2009г.) Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 67/2009г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ, бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ, бр.42/2009 г.) изразяваме следното становище:
І. Осигурително законодателство
Съгласно чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други.
Според легалната дефиниция, дадена с §1, т. 1 от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, «вещо лице» е специалист със специални знания и умения, включен в списък по чл. 398 от Закона за съдебната власт, както и специалист със специални знания и умения, което е назначено при условията на
чл. 396, ал. 2 от Закона за съдебната власт.
От изложеното следва, че лицата, които упражняват професията на «вещо лице» въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към съответния съд, се обхващат от определението за «лица, упражняващи свободна професия», въведено с чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧ.
Лицата, които упражняват свободна професия, подлежат на вписване в регистър БУЛСТАТ към Агенцията по вписванията (чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ).
Задължителното обществено осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, се провежда по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Като самоосигуряващи се лица те се осигуряватзадължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО). Упражняващите свободна професия лица, които имат отпусната пенсия, се осигуряват само по свое желание (чл. 4, ал. 6 от КСО). С оглед на това, че тази разпоредба не е пренесена в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) същите лица са задължени да внасят здравноосигурителни вноски за собствена сметка (чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход тези лица определят по реда начл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). При определяне на окончателния размер на осигурителния доход самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, вземат предвид облагаемия доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл.29 от ЗДДФЛ (чл.3, ал.3, т.3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
При изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица, в т.ч. тези, които упражняват свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧ дължимите осигурителни вноски върху получените през календарната година доходи по извънтрудови правоотношения се внасят от самите лица по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО (при деклариране на доходите с ГДД по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Предвид горното експертите към съда и прокуратурата упражняват дейността като такива въз основа на предварително вписване в списъка на вещите лица към служба «Съдебни експертизи» и по отношение на общественото осигуряване имат статут на лица, упражняващи свободна професия по регистрация.
ІІ. По данъчното законодателство
По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, „лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Съгласно чл. 29, т. 2 от ЗДДФЛ, облагаемият доход отупражняване на свободна
професия се получава като се приспаднат нормативни разходи в размер на 25 на сто.
На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от упражняване на свободна професия дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход.
В изпълнение на чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ лице с намалена работоспособност 50 и с над 50 на сто (какъвто е Вашият случай), дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29, в т.ч. от свободна професия, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лева
Размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата се умножи по данъчна ставка 10%(чл. 43,ал. 3 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ, когато лицето, придобиващо дохода, есамоосигуряващо се лице и е декларирало това обстоятелство с писмена декларация по чл. 43, ал. 5 от закона пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от получателя на дохода.
На основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ размерът на данъка за годината се определя като общата годишна данъчна основа от всички източници на доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. От определения данък се приспада данъкът, авансово внесен или удържан през данъчната година (чл. 48, ал. 3 от ЗДДФЛ).
Следователно, ако получаваният от лицето доход е до цитираната сума 7920 лв.няма да се дължи годишен данък върху общия доход.
При това положение документирането на посочения доход следва да се извърши от вещото лице в качеството му на самоосигуряващо се лице. С цел гарантиране на документалната обоснованост разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Ако за дейността, която извършват самоосигуряващите се лица не са задължени да регистрират извършваните продажби чрез фискално устройство на основание чл. 4 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, то те попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно изискванията на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, следва да съдържа най-малко следната информация:
1.наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2.дата на издаване;
3.наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя – по отношение на физическите лица се вписва постоянният адрес, а за юридическите лица адресът на управление. За лицата, които нямат адрес на управление се записва адресът за кореспонденция по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
4.предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5.име и фамилия на съставителя.