социално и здравно осигуряване на лице, упражняващо патентна дейност

3_1893/22.04.2009 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 6, ал.2
НООСЛБГРЧ, чл. 1, ал. 5, т. 2
НЕВД, чл. 3, ал. 1
Относно: социално и здравно осигуряване на лице, упражняващо патентна дейност
Според изложената фактическа обстановка в запитването задължено лице „Х” е осигурено и към момента ползва отпуск за отглеждане на малко дете. Притежава къща за гости, категоризирана от Община – „У”, която отдава под наем. За упражняване на тази дейност на основание чл. 61н от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) лицето е подало патентна декларация. При подаване на декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е възникнал въпросът дължи ли лицето социални и здравни вноски върху доходите от патентната дейност, след като е вече осигурено на друго основание? Поставя и въпроса следва ли да бъде регистрирано по Търговския закон?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 109/2008 г.), Закона за здравно осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 110/2008 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, ДВ бр.21/2000 г., посл. изм. ДВ бр.12/2009 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.6, ал.2 от КСО и чл.3, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, издадена на основание чл. 6, ал. 13 от КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година, който не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. Окончателният размер на осигурителния доход за доходите, които подлежат на годишно данъчно облагане, се определя по данъчната декларация на лицето, като се приспадат доходите, върху които авансово са внесени осигурителни вноски (чл. 3, ал. 2 от НЕВД).
На основание чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от същия кодекс и продължава до нейното прекратяване.
На основание чл.4, ал.3, т.1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност следва задължително да бъдат осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Конкретизиране на групите лица, които попадат в тази категория е направено в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, издадена на основание чл.4, ал. 8 от КСО). Съгласно чл.1, ал.5, т.2 от Наредбата за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация се считат тези, които упражняват дейност като плащат патентен данък и не са еднолични търговци.
По силата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност на тези лица се установява с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Осигурителните вноски за лицата, упражняващи свободна професия по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния за самоосигуряващите се лица (240 лв. за 2008 г.) и максималния (2000 лв. за 2008 г.) месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл.6, ал.7, т.1 от КСО).
Съгласно чл.40, ал.1, т. 2 от ЗЗО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (240 лв. за 2008 г.) и годишно върху доходите от дейността и доходите за работа по без трудови правоотношения, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
На основание чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО лицата, получаващи доходи на различни основания, здравните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 6, ал. 10 от КСО.
Ежемесечните авансови социални и здравноосигурителни вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За определяне на окончателния размер на социалните и здравноосигурителните вноски се попълва Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание чл.5, ал.4 от КСО, лицата, упражняващи свободна професия периодично следва да представят в Националната агенция за приходите данни за осигуряването си. Редът за подаване на данните е определен в Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Следователно лицето е задължено за периодите, през които извършва дейност, за която плаща патентен данък, да се осигурява по реда на КСО и ЗЗО и да внася социални и здравноосигурителни вноски по указания по-горе ред.
По отношение реда за изплащане на паричното обезщетение за отглеждане на малко дете през периода на упражняване на патентната дейност лицето следва да се обърне към ТП на НОИ .
Изразяване на становище по въпроса следва ли лицето да бъде регистрирано по Търговския закон не е в законоустановената компетентност на Националната агенция за приходите, разписана в чл. 3 от ЗНАП.

Оценете статията

Вашият коментар