ОТНОСНО:Социално и здравно осигуряване на чужди граждани – собственици, съдружници или управители на юридически лица в Република България, които не пребивават в страната
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО,
Според изложеното в писмото Ви, граждани на Република Корея, които са самоосигуряващи се лица в своята страна, са собственици, съдружници или управители на местни юридически лица в Република България.
Интересувате се дължат ли корейските граждани осигурителни вноски по българското законодателство, при положение, че не притежават лична карта на чужденец или друг документ, уреждащ пребиваването им в Република България?
Запитването се отнася до няколко казуса, без да е посоченаконкретната фактическа обстановка по отделните случаи, поради коетоизразяваме следното принципно становище по поставените въпроси:
Относно социалното осигуряване:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване, е определен в чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). В КСО не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство. От значение е единствено обстоятелството дали същите упражняват трудова дейност на някое от основанията по чл. 4 от кодекса. Обвързването на осигуряването с полагане на труд е принцип в системата на държавното обществено осигуряване, въведен с чл. 10 от КСО, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до нейното прекратяване.
Лицата, които извършват трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО внасят осигурителните вноски авансово и изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година (чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход определят за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 8 от КСО).
При започване, прексъване, възобновяване или прекратяване на трудовата дейност тези лица следва да подадат «Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице» (по утвърден образец от Изпълнителния Директор на НАП) в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина).
Управителите на търговски дружества се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. В тази точка попадат изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се внасят върху получените, или начислените, но неизплатни брутни месечни възнаграждения, след намаляването им с нормативно-признатите разходи. Осигурителният доход не може да бъде по-малък от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година и не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 и 4 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се разпределят между осигурителите и осигурените лицав определено съотношение, посочено в чл. 6 , ал. 3 от КСО (65:35 за 2007г.; 60:40 за 2008 г. ).
Лицата, които работят по договор за управление и контрол на дружества, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, се осигуряват по реда на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО. Осигуряването по този ред също е за всички осигурени социални рискове. Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО се дължат върху получените, или начислените, но неизплатни брутни месечни възнаграждения, без да се намаляват с нормативно-признатите разходи, при спазване на съответния минимален осигурителен «праг» и в съотношениетопо чл. 6, ал. 3 от КСО.
Относно здравното осигуряване:
Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България пребиваването на чужденците в страната е краткосрочно или дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизане в страната. Дългосрочното пребиваване е продължително – с разрешен срок до една година, и постоянно – с разрешен неопределен срок.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна”. Според чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за постоянно пребиваване в Република България.
На това основание, в случай че чуждите граждани от Република Корея упражняват трудова дейност в Република България, за която подлежат на задължително социално осигуряване по чл. 4 от КСО, но нямат статут на постоянно пребиваващи в страната, попадат извън обхвата на ЗЗО и не следва да внасят здравноосигурителни вноски.
‘