срока, в който самоосигуряващите се лица, които получават пенсии, могат да упражнят правото да не се осигуряват.

2_1209/20.07.2012 г.
ДОПК -чл.162, ал.2, т.1;
чл.168, т. 1-7;
чл.183, ал.7;
КСО- чл.10, ал.1;
чл.4, ал.3, т.1;
чл.4, ал.4;
чл.4, ал.6;
чл.6, ал.8;
чл.94, ал.3;
чл.98, ал.6;
ЗЗО-чл.40, ал.1, т.2;
НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.5, т.1;
чл.1, ал.6
НПОС – чл.10, ал.1 и ал.5
ОТНОСТНО: Годишен осигурителен доход на самоосигуряващо се лице, на което е
отпусната пенсия
Oписвате следната фактическа обстановка: осигурявате се като самоосигуряващо се лице – свободна професия. Страдате от онкологично заболяване и на 29.06.02011 г. сте получили решение на ТЕЛК. Решението за отпускане на пенсия е издадено на 18.11.2011 г., но сте го получили през месец май 2012 г. В началото на м.юни 2011 г. сте подали декларация за възобновяване на дейност, тъй като извършвате дейност само през определени месеци от годината. Упражнявали сте дейност от месец юни до месец септември 2011г. и сте внасяли авансови осигурителни и здравни вноски върху минималния размер на осигурителния доход от 420 лв. При годишното изравняване на дохода от дейността Ви е необходимо да довнесете определена сума. Описвате, чесама се грижите за децата си и се налага да финансирате както Вашето лечение, така и това на сина Ви, който има експертно решение на ТЕЛК.
Поставяте въпрос за това възможно ли е за периода от месец юни до месец септември 2011 г., през който сте упражнявали трудова дейност и вече сте била пенсионер да упражните правото на избор и да не внасяте изравнителни осигурителни вноски, независимо, че документите за това са издадени по- късно, но с дата 18.11.2011г.? Възможно ли е като самотна болна майка да бъдете освободена от плащане на тези вноски?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба, изразявам следното становище:
В чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица – НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.3, т.1 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
За лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането и други (чл.1, ал.5, т.1 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО)за съответната година.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, (ЗДДФЛ) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
По силата на разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО– самоосигуряващите се лица,упражняващи дейност като свободна професия, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
При отпускане на пенсия за инвалидност се прилага разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО, съгласно която пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).
В чл.10, ал.1 и ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е регламентиран 5-месечен срок за произнасяне на длъжностното лице, по пенсионното осигуряване от подаването на заявлението като за пенсиите за инвалидност този срок тече от датата на постановяване решенията на медицинските комисии към ТП на НОИ, съответно ако експертното решение на ДЕЛК, ТЕЛК или НЕЛК е обжалвано по реда на чл.98, ал.6 КСО, длъжностното лице по пенсионно осигуряване се произнася в едномесечен срок от датата наподаване на жалбата от председателя на медицинската комисия, съответно от заявлението на лицето.
Поради това, за времето от датата на възникване на основанието за получаване на пенсия за инвалидност до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от длъжностното лице при ТП на НОИ, тече един период от време, през който на лицето е призната определена степен на загубена работоспособност, но все още правото му на пенсия не е обективирано в надлежен документ (административен акт) по законоустановения ред. През това време то не би могло да се възползва от правото да не внася осигурителни вноски, дадено му с разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Едва след признаване на това право и узнаването му от лицето, то би могло да избере дали да се осигурява социално или не. До този момент обаче, лицето дължи авансови осигурителни вноски за своя сметка и изравнителни такива, тъй като все още не притежава качеството на пенсионер и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.1 от КСО.
След получаване на разпореждането, с което се отпуска пенсия за инвалидност,лицето може да се възползва от разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО като подаде декларация по образец № ОКд-5 в компетентната ТД на НАП.
В НООСЛБГРЧМЛлипсва изричен текст относно срока, в който самоосигуряващите се лица, които получават пенсии, могат да упражнят правото да не се осигуряват.
В чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ единствено е посочено, че лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред. Следователно декларация по образец № ОКд-5може да бъде подадена по всяко време след получаване на разпореждането за отпускане на пенсията. Предвид това, ако при започване или възобновяване на дейността, лицето все още не притежава качеството пенсионер /нямаотпусната пенсия/и го е придобило след това, то би могло да заяви, че не желае да се осигурява във всеки един момент след получаване на разпореждането, с което му се отпуска пенсия.
В тези случаи времето, за което са внесени осигурителните вноски, се зачита за осигурителен стаж, придобит след пенсионирането. Внесените осигурителни вноски за периода от датата на отпускането на пенсията до датата на получаване на разпореждането са внасяни правомерно и на законово основание. За времето след получаване на разпореждането, ако лицето не е упражнило правото си да не се осигурява чрез подаване на декларация обрИзх. № ОКд-5, както чрез извършване на конклудентни действия (внасяне на осигурителни вноски, подаване на декларации и др.), това би означавало, че лицето желае да се осигурява.
Поради липсата на аналогична на чл.4, ал.6 от КСО разпоредба в ЗЗО лицата по чл.4, ал.3, т. 1 от КСО са длъжни да се осигуряват здравно и когато са пенсионери.
Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО те внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
Условията и реда, за отсрочване или разсрочване на публични задълженията са регламентирани в Глава двадесет и втора, чл.183-189 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В чл.183, ал.7 от ДОПК е регламентирано, че не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл.186 от същия Кодекс и влезли в сила ревизионни актове.
Националната агенция за приходите (НАП) установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски (чл.3, ал.1, т.2 от ЗНАП).
Публични държавни вземания са и вноските за социално и здравно осигуряване (чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК).
  Публичните задължения за социални и здравноосигурителни вноски, които са установени по основание и по размер и не са изпълнени доброволно от задължените лица, подлежат на принудително изпълнение.
  Независимо от горното Ви уведомяваме по отношение на способите за погасяване на публичните вземания същите са изброени изчерпателно в чл.168, т. 1-7 от ДОПК.
В т. 1-4 е указано, че публичното вземане се погасява, когато е платено, чрез прихващане или по давност и при опрощаване.
  Съгласно чл.98, т.12 от Конституцията на Република България единствено президентът опрощава несъбираеми държавни вземания.
В конкретния случй, до датата на получаване на разпореждането за пенсия правомерно сте внесли авансовите си социални и здравни осигуровки и следва да извършите годишно изравняване въху дохода от дейността си за периода, през който сте упражнявали дейност.
Единствено в правомощията на Президента на Република България е възможнжстта да бъдат опростени публичните Ви задължения.

Оценете статията

Вашият коментар