Изх. № 53-00-33
04.04.2017 г.
чл. 2 от ЗОПБ
чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ
чл. 3, ал. 2 от ЗОПБ
§ 2 от ПЗР на ЗОПБ
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”…, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-33 от 28.02.2017 г., във връзка с прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
Фактическа обстановка, изложената в запитването е следната:
Дружество е сключило договор за управление и контрол с управителя. Договорът има характер на договор с непрекъснато изпълнение и е безсрочен. Не сте посочили уговореното в договора възнаграждение.
Към запитването Ви не са приложени копия от документи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
Попада ли в обхвата на ЗОПБ изплащаното месечно възнаграждение на управителя по сключения с него безсрочен договор за управление и контрол?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В края на 2015 г. Народното събрание прие изменения в ЗОПБ (изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г.,в сила от 01.01.2016г.), с които прагът за извършване на плащания в брой беше намален от 15 000.00 лв. на 10 000.00 лв.
След промяната, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000.00 лв.;
2. на стойност под 10 000.00 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв.
Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането (чл. 3, ал. 2 от ЗОПБ).
ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите, с изключение на изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ, по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.
В случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкретно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.
За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 10 000.00 лв. или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 10 000.00 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 10 000.00 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 10 000.00 лв.
В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 10 000.00 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000.00 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
Законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).
В тази връзка, важно е да се знае, че при независимо от датата на възникване на задължението/основанието за плащане, общата сума, която може да бъде платена в брой следва да бъде под ограничението от 10 000.00 лв., действащо към момента.
Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 10 000.00 лв., което се извършва към момента, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2015 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на изменението (1 януари 2016г.), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 10 000.00 лв. след влизането в сила на изменението, произтичащи от задължения на стойност над 10 000.00 лв., договорени преди влизането в сила на новия размер на ограничението (например: плащане в размер на 1 000.00 лв. след влизането в сила на закона във връзка с договор на обща стойност 12 000.00 лв., сключен при режима, действащ преди ограничението.)
Законодателят е регламентирал като изключение плащанията на трудови възнаграждения между работодател и работник, за положен труд по съществуващо между тях трудово правоотношение (глава Дванадесета на Кодекса на труда).
Това изключение от приложното поле на закона не се отнася за всякакви други възнаграждения и други плащания по договори, чиято нормативна база е извън разпоредбите на Кодекса на труда.
С оглед описаната в запитването Ви фактическа обстановка, ако дружеството Ви извършва плащания, представляващи месечно/годишно възнаграждение по договор за управление, независимо от стойността на всяко отделно плащане, същите следва да бъдат извършвани чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В случая не може да се приеме, че престацията по договора не е определена, нито определяема, тъй като в договора за управление и контрол по принцип има уговорен точен месечен/годишен размер на възнаграждението, респективно – бонус към него при определени условия или постигнати резултати.
Следва да имате предвид, че при констатиране на нарушения на въведения от закона ограничителен режим, органите на НАП ще съставят актове за установяване на всяко отделно извършено административно нарушение /както на извършителя, така и на допустителя/ и ще налагат предвидените в ЗОПБ санкции.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.