Изх. №20-00-35
12.02.2019 г.
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3
ЗЗО – чл. 33, ал. 1, т. 3
Регламент 1231 – чл. 1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-35/30.01.2019 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Съпругът Ви Ж.Р. с ЛНЧ 1111111 е бразилски гражданин. От три години г-н Ж.Р. работи по трудов договор в Република България и работодателят му удържа и внася здравноосигурителни вноски.
В телефонен разговор е уточнено, че г-н Ж.Р. е с разрешение за продължително пребиваване в страната. Твърдите, че преди установяването му в Република България е бил осигурен съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност на Португалия. Вие също сте била осигурявана съгласно законодателството на Португалия. Гражданският Ви брак е сключен след завръщането Ви в България. Уточнявате, че след пристигането му в страната, г-н Ж.Р. полага труд единствено на територията на България
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Подлежи ли г-н Ж.Р. на задължително здравно осигуряване в България?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаване на разрешението за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България (аргумент чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) чужденците пребивават в България:
1. краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
2. продължително – с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Доколкото Република България няма сключен договор с Федеративна република Бразилия в областта на социалната сигурност и предвид това, че г-н Ж.Р. е с разрешение за продължително пребиваване в страната, той не попада в кръга на осигурените лица по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки.
В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, съответно изключени са лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).
От 01.05.2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС – Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и регламент за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в Република България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо да се определи кое е приложимото за него законодателство.
На основание чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка (чл. 11, параграф 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) №883/2004).
От 01.01.2011 г. е в сила Регламент (ЕО) №1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) №883/2004) и на Регламент (ЕО) №987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (Регламент (ЕО) №1231/2010).
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕС) №1231/2010, Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се прилагат спрямо гражданите на трети държави, както и по отношение на членовете на техните семейства и наследниците им, при условие, че са изпълнени кумулативно следните условия:
1. пребивават законно, независимо от продължителността на разрешеното пребиваване и са обхванати от системата за социална сигурност в някои или всички от клоновете на социалната сигурност, определени от чл. 3 от Регламент (ЕО) №883/2004 в дадена държава членка;
2. при наличие на трансгранична ситуация между държави-членки на ЕС, независимо дали трансграничният елемент касае икономическа активност или не. Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници държави, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В случай, че г-н Ж.Р. попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и спрямо него е определено като приложимо българското осигурително законодателство, той ще попадне в кръга на осигурените лицата на основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО и ще подлежи на здравно осигуряване в Република България.
Важно е да се отбележи, че за да бъде включен в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица, е необходимо г-н Ж.Р. да представи в териториалната дирекция на НАП формуляр, издаден от компетентна институция на Португалия, в който изрично е посочен конкретен период на задължително здравно осигуряване в тази държава членка за периода до идването му в България.
В случай, че г-н Ж.Р. не разполага с формуляр, удостоверяващ осигурителен период в Португалия, същият може да бъде изискан чрез подаване на заявление в НЗОК на адрес: гр. София 1407, кв. „Лозенец“, ул. „Кричим“ №1.
В хипотезата, в която г-н Ж.Р. не представи документ удостоверяващ, че попада в обхвата на координационните регламенти и е с разрешено продължително пребиваване в България, преведените от работодателя здравноосигурителни вноски са неоснователно внесени и могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Настоящето становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.