Изх. №23-22-549
24.04.2017 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-549 от 27.03.2017 г., във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Фактическа обстановка, изложената в запитването е следната:
Представляваното от Вас дружество извършва транспортна дейност на товари. Дружеството е собственик на няколко полуремаркета, регистрирани в КАТ и Община С., с които извършва дейността си.
Твърдите, че Община С. е определила данък върху превозните средства на основание чл. 55, ал. 8 от ЗМДТ за полуремаркетата, който Вие считате, че дружеството не дължи.
Приложени са копия от свидетелствата за регистрация на полуремаркетата, собственост на дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Дружеството дължи ли данък върху превозните средства на основание чл. 55, ал. 8 от ЗМДТ за полуремаркетата, на които е собственик?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ, с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България.
Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства (чл. 53 от ЗМДТ).
Съгласно чл. 55, ал. 8 от ЗМДТ, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 данъка за специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, в размер от 50 до 250 лв.
В § 6, т. 18 от ДР на Закона за движението по пътищата (ЗДП) е дадена легална дефиниция на „полуремарке“.
Съгласно същата „полуремарке“ е пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство, така че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно средство.
Изискванията за квалифицирането на ППС като тежки или извънгабаритни са дадени в Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства /Обнародвана ДВ, бр. 67 от 2007 г./ (Наредба №11)
Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат едновременно:
1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 от наредбата;
2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7 от наредбата.
Стойностите по чл. 6 от наредбата са: за пътни превозни средства, които са част от състав от ППС – 18 т за ремарке с две оси; 24 т за ремарке с три оси; 40 т за моторно превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси и т.н.
Извънгабаритни са тези ППС или състав от ППС, на които поне един от размерите със или без товар е по-голям от стойностите по чл. 5 от наредбата /широчина на всяко ППС – 2,55 m; височина – 4,00 m; дължина ……/. За полуремаркетата, които в масива на „Пътна полиция“ са определени като „специализирани“, но в свидетелствата за регистрация са означени само като „полуремарке“, е необходимо да се направи допълнителна справка в звеното „Пътна полиция“ по регистрацията им относно наличието на условията за „специализирани“ ППС.
Тъй като за извършване на преценка за наличието на изискваните от наредбата условия са нужни специализирани познания и допълнителни данни /освен тези, включени в свидетелството за регистрация/ считам, че при възражение от дружеството, като задълженото лице, въпросът за определяне на дадено ремарке или полуремарке като „специализирано за превоз на тежки или извънгабаритни товари“ следва да бъде отнесен към компетентната институция – сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР.