Изх. №53-04-662
16.11.2018 г.
чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС
чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС
чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС
чл. 176в, ал. 14 от ЗДДС
чл. 127 от ЗДДС
чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-662/09.10.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„…………….“ ЕООД (Дружеството) осъществява търговия с горива на едро и дребно. Дружеството извършва посредническа дейност чрез иновативен за картовите оператори продукт „Карта за зареждане с отстъпки при плащане в обекта за физически и юридически лица“ в бензиностанции „………………..“ ЕАД. Транзакциите се отчитат посредством карти, след зареждане на гориво, чрез ПОС терминал, директно свързан с ЕСФП на всяка бензиностанция. На този принцип работят и други лица, като DKV, EUROWAG, UTA, както и партньорите на всичките бензиностанции в България. Всяка карта е със специфичен номер, както клиентите на Дружеството зареждат посредством тези карти гориво на бензиностанции „…………………“ ЕАД. При зареждане на горивото клиентът заплаща дължимата сума, ползвайки отстъпка 0,07 лв., като от съответната бензиностанция се издава фискален бон от ЕСФП, свързан с НАП, регистрираща продажбите. Дружеството не притежава, не съхранява и няма достъп до горивото в нито един етап от серията от доставки.
В края на месеца „……………….“ ЕАД издава фактури на „………….“ ЕООД на основание сключен договор за издаване и ползване на ….. карти. В тези фактури са посочени продажби, реализирани от „краен разпространител“ /бензиностанции …. България/ към „краен потребител“ /физически и юридически лица/, плащащи в обекти „……………“ ЕАД получавайки касов бон за всяко плащане. Във фактурите от „………………“ ЕАД към „…………“ ЕООД както и в фактурите от „……….“ ЕООД към крайните потребители е описано, че плащането е извършено в брой на каса на бензиностанции ….. при получаване на горивото.
Към всяка фактура издадена от „……………… “ ЕАД към „………….” ЕООД има подробен опис на всички зареждания през месеца, дата, час, място, количество и други.
За посредническата дейност „……………..“ ЕООД получава ежемесечно възнаграждение от „……………..“ ЕАД на база горепосочения договор.
„………………..“ ЕООД не заплаща на „…………………“ ЕАД горивото, тъй като то вече е заплатено от крайните потребители на бензиностанцията и съответно тези потребители не извършват плащания по издадените фактури от „……………….“ ЕООД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Следва ли Дружеството да предостави обезпечение по чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС, отнасящо се до търговците на течни горива, за продажбите, осъществени чрез карти ….. от краен разпространител /бензиностанция ……./ към крайни потребители физически лица?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС задължението за предоставяне на обезпечение възниква, когато данъчно задълженото лице за текущия данъчен период:
1. е извършило облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., или
2. общата стойност на данъчните основи при вътреобщностни придобивания на
течни горива надвиши 25 000 лв., или
3. получи течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от
Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с обща стойност на данъчните им
основи над 25 000 лв., ако не е възникнало основание за обезпечение на друго
основание.
Освободени от задължението за предоставяне на обезпечение съгласно чл. 176в, ал. 8 от ЗДДС са доставките по чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 от ЗАДС, от лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, както и на лице, което е изпълнило изискванията на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и същите са отчетени по реда на тази разпоредба.
Регистриран земеделски производител, който извършва зареждане с течни горива на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника, регистрирана по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ), или бюджетна организация, когато осъществяват вътреобщностно придобиване на течни горива или получават течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, предназначени за собствено потребление, се освобождават от задължението за предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 13 от ЗДДС.
Съгласно ал. 14 от същата разпоредба, лице, различно от лицата по чл. 13, осъществило вътреобщностно придобиване на течни горива или получило течни горива, освободени за потребление по чл. 20, ал. 2, т. 1 от ЗАДС, които са предназначени за собствено потребление, е освободено от задължението за предоставяне на обезпечение, в случай че е вписано в публичния електронен регистър по чл. 176в, ал. 15 на ЗДДС.
„………………“ ЕООД не попада сред изрично освободените по смисъла на чл. 176в, ал. 8, ал. 13 и ал. 14 от ЗДДС лица. За да бъде извършена преценка дали извършваните от Вас доставки пораждат задължение за предоставяне на обезпечение по реда на чл. 176в от ЗДДС, следва да се определи характерът на тези доставки и да се установи дали е налице прехвърляне на собственост върху гориво.
Поради непредставяне на договори, сключени между контрагентите, в настоящото становище са разгледани следните хипотези:
1 . Дружеството има качеството на посредник и действа от чуждо име и за чужда сметка, за което получава възнаграждение за посредническата услуга без да е налице прехвърляне на собствеността върху горивото. Дружеството може да извършва посредническа услуга от името и за сметка на доставчика на гориво или посредническа услуга от името и за сметка на крайните клиенти. В тази хипотеза дружеството ще предоставя само посредническа услуга, а няма да изпълнява ролята на търговец на горива по смисъла на ЗДДС и не следва да издава фактура за продажба на гориво на крайните клиенти, вкл. и на база предоставена сервизна карта за зареждане на гориво. В случай че е налице некоректно документиране на доставките, погрешно съставените документи следва да се анулират и да се издадат нови по реда на чл. 116 от ЗДДС.
2. Дружеството действа като посредник от свое име и за чужда сметка.
Редът за облагане на доставките, възникващи при комисионни продажби, осъществявани от името на едно лице, но за сметка на друго, е регламентиран в чл. 127 от ЗДДС и в тези случаи се приема, че дружеството е получило и предоставило стоките (горивото).
В тази хипотеза, съгласно чл. 176в, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато за текущия данъчен период дружеството извърши облагаеми доставки на течни горива със ставка на данъка 20 на сто и с обща стойност на данъчните им основи над 25 000 лв., за него ще възникне задължение за предоставяне на обезпечение.
В този смисъл е и писмо с изх. №24-39-17/20.06.2018 г. на ЦУ на НАП относно предоставяне на обезпечение на основание чл. 176в, ал. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно–осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.