Изх. №20-00-158
21.05.2019 г.
чл. 7, ал. 1 от ЗДДС
чл. 7, ал. 4 от ЗДДС
чл. 7, ал. 5 от ЗДДС
чл. 53, ал. 1 от ЗДДС
чл. 45 от ППЗДДС
чл. 79, ал. 2, т. 5 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Българско дружество (продавач) регистрирано за целите на ЗДДС в България, продава стоки на друго българско дружество (купувач) регистрирано за целите на ДДС, както в България, така и на територията на друга държава членка на Европейския съюз (ЕС). Българското дружество издава фактура към купувача (другото българското дружество), като вписва във фактурата ДДС номера издаден в другата държава членка на ЕС. Стоките се транспортират от територията на страната до територията на другата държава членка на ЕС, където българското дружество (купувач) е регистрирано за целите на ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки за българското дружество (продавач) и може ли да приложи нулева ставка на данъка, като посочи във фактурата основание за прилагане на нулева ставка – чл. 53, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 7, ал. 1 или ал. 4 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В чл. 7 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице ВОД на стоки. Съгласно ал. 1 от същата правна норма ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика – регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки:
– да е осъществена възмездна доставка на стоки;
– доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България;
– получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността;
– стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
Видно от разпоредбата е, че едно от условията е получателя по доставката да е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка, но няма пречка получателя по доставката да е установен и регистриран за целите на ДДС на територията на страната от където тръгва стоката.
Също така нормата на чл. 7 от ЗДДС, транспонира нормата на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). Видно от текста на чл. 138, параграф 1 от Директивата е, че няма изискване получателят да не е установен и регистриран за целите на ДДС в държавата членка, в която започва изпращането или превоза на стоката, а се изисква получателят да е данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в друга държава – членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
Следва да се има предвид, че в чл. 7, ал. 5 от ЗДДС изчерпателно са изброени случаите при които не е налице ВОД на стоки.
От изложеното следва, че ако за българското дружество (продавач) регистрирано за целите на ЗДДС в България са изпълнени кумулативно предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и както е описано в запитването, доставката ще бъде отразена към ДДС номера издаден в другата държава членка на ЕС, където българското дружество (купувач) е регистрирано за целите на ДДС, ще е налице ВОД на стоки при положение, че същите не попадат в изключенията на чл. 7, ал. 5 от ЗДДС.
Другата хипотеза, която е описана в зададеният въпрос е в чл. 7, ал. 4 от ЗДДС. По силата на посочената разпоредба, като вътреобщностна доставка се определя изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.
При наличие на гореизброените условия, лицето осъществява ВОД под българския си ДДС номер, на територията на страната същото е и придобиващ на територията на ЕС където пристигат стоките.
Най-общо трансферът на стоки, попадащ в хипотезата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, не е свързан с прехвърлянето на собственост върху тези стоки или фактическото им получаване от друго лице. Доколкото съгласно изложената фактическа обстановка за българското дружество (продавач) регистрирано за целите на ЗДДС в България, няма информация за регистрация за целите на ДДС на територията на друга държава членка и продава стоки на друго българско дружество (купувач) регистрирано за целите на ДДС, както в България, така и на територията на друга държава членка ЕС следва, че разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС в този случай няма да е приложима.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДС, облагаеми с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2.
Не на последно място следва да се има предвид, че за доказване на ВОД на стоки, доставчикът следва да разполага с посочените в чл. 45 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи:
1. документ за доставката:
а) фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
б) протокол по чл. 117, ал. 2 от закона – в случаите на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от закона;
в) документ по чл. 168, ал. 8 от закона – когато доставчикът е физическо лице, което не е едноличен търговец и не е регистрирано по закона;
2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка:
а) транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка – в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество;
б) транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка – когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика.
От изложеното следва, че за да се приложи нулева данъчна ставка е необходимо да са изпълнени условията на чл. 7 от ЗДДС и при наличие на документите посочени в чл. 45 от ППЗДДС. В този случай, съгласно чл. 79, ал. 2, т. 5 от ППЗДДС във фактурата следва да се впише като основание за неначисляване – „обратно начисляване“ и съответната разпоредба от ЗДДС, а именно „чл. 53, ал. 1 от ЗДДС“.
Следва да се има предвид, че при извършване на ВОД на стоки, за дружеството доставчик възниква задължение за подаване на VIES-декларация в съответствие с чл.25, ал. 2 от ЗДДС и чл. 117 от ППЗДДС.
В случай, че доставчикът не се снабди с документите по чл. 45 от ППЗДДС до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто и данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона (чл. 46 от ППЗДДС). Протоколът се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от прилагането на 20% ставка чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
В допълнение, относно данъчното третиране на вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица е издадено становище на изпълнителния директор с изх. № 91-00-39/22.01.2009 г., а относно данъчното третиране на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС е издадено становище на изпълнителния директор с изх. № 24-00-27/21.04.2007 г., които са публикувани в интернет на страницата на НАП – www.nap.bg.