Становище на НАП с Изх. №20-00-164 от 21.06.2018 г.

Изх. №20-00-164
21.06.2018 г.

чл. 68 от ЗДДС
чл. 69 от ЗДДС
чл. 71 от ЗДДС
чл. 114 от ЗДДС
чл. 115 от ЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Между „Х“ в качеството на изпълнител и У е сключен договор по проект „Подобряване капацитета на общинските служители за предоставяне на качествени публични услуги“, финансиран по административен договор за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Добро утро“. Допълнително след проведен телефонен разговор е уточнено, че изпълнението на сключения договор е свързано с провеждането на обучения с представители на общини в страната за подобряване капацитета на общинските служители в сферата на превенция и действия при бедствия и обществен ред и сигурност, за което У плаща възнаграждение на „Х“, което от своя страна издава фактура с начислен ДДС. Уточнено е, че съгласно сключения договор участниците в обучението, които не са живущи в населеното място на провеждане на обучението, имат право на възстановяване на необходимите пътни разходи за участието в съответното обучение, като същите се възстановяват от Х, срещу предоставени от лицата документи за транспорт, с който се доказва стойността на пътуването, в зависимост от вида на ползвания превоз – оригинал на закупен еднопосочен/двупосочен билет (при пътуване с автобус или влак) или оригинал на фактура издадена на името на Х за заредено гориво (при пътуване със служебен/личен лек автомобил).
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли право дружеството да упражни правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, за възстановените пътни разходи въз основа на предоставените билети или фактури за заредено гориво от участниците в цитираните обучения?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в разпоредбите на чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС.
По силата на чл. 69, ал. 1 от същия закон когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
По смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:
– стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;
– стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;
– стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели.
С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от доставките, които лицето извършва и за да е налице правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо получените стоки и услуги да се използват за извършване на последващи облагаеми доставки.
Съгласно чл. 12 от ЗДДС облагаема доставка на стока е всяка доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
От изложената фактическа обстановка става ясно, че услугата която се извършва по сключеният договор е облагаема по смисъла чл. 12 от ЗДДС, за което се начислява ДДС.
В случай, че разходите за транспорт на участниците в обучението са част от разходите, извършени във връзка с предоставяната от дружеството услуга по договора с НСОРБ, т.е. тези разходи са пряко свързани с извършваната доставка, то ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, при изпълнение на условията на чл.71, т. 1 от ЗДДС и спазване на срока по чл. 72 от ЗДДС.
Ако пътните разходи не са свързани с извършваната услуга, както и с икономическата дейност на задълженото лице, за дружеството няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.
Съгласно чл. 71, т. 1 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява от лицето при условие, че притежава данъчен документ, издаден от регистрирано по закона лице, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател. Видно от текста на тази правна норма, необходимо условие за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от страна на Х е за закупените билети или за изразходено гориво от страна на участниците, да притежава фактура издадена на името на дружеството с начислен ДДС, оформена съгласно изискванията на ЗДДС.
Следва да се има предвид, че срещу предоставените от лицата документи за транспорт, с които се доказва стойността на пътуването, в зависимост от вида на ползвания превоз, дружеството следва стриктно да следи за точния им размер, действително ли са извършени разходите от страна на участниците в обучението и съотносими ли са спрямо изминатите километри от местоживеенето на лицата до мястото където се провежда обучението.

Оценете статията

Вашият коментар