Становище на НАП с Изх. №20-00-343/ 03.11. 2017 г.

Изх. №20-00-343/ 03.11. 2017 г.

чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-343/18.08.2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка.
Поставени са въпроси във връзка с договор за финансов лизинг на употребявани автомобили и заплатените от лизингодателя данък МПС, данък при придобиване на автомобилите и застраховки, както и глоби (фишове) и други държавни и общински такси, посочени в чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС, които са за сметка на лизингополучателя, както следва:
1. Как следва да се документират към лизингополучателя разходите за местни данъци и такси, застраховки, на какво основание и следва ли да се начислява данък върху добавената стойност?
2. Приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 5, т. 3 от ЗДДС при договор за финансов лизинг?
3. Как следва да се документират глоби (фишове), такса ЦРОЗ?
Предвид въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос
По тези въпроси има предходни запитвания от „Б“ ЕАД с вх. №№20-00-264/21.06.2017 г. и 20-00-276/28.06.2017 г., които са изпратени за становище до ЦУ на НАП с наше писмо изх. №20-00-264, 20-00-276 от 26.07.2017 г.
По трети въпрос
По отношение на глобите (фишовете), доколкото не са конкретизирани, считам, че същите се отнасят до такива, свързани с нарушения на Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
С разпоредбата на чл. 189 във връзка с чл. 188 от ЗДвП законодателят е предвидил принципна възможност да се ангажира имуществена отговорност не на конкретния водач, а на физическото лице – собственик на моторното превозно средство (МПС) или представляващия юридическото лице – собственик на МПС.
Доколкото в случаите на ангажирана имуществена отговорност на лизингодателя, лизингополучателя възстановява сумата на платената глоба, то това възстановяване няма характер на плащане по доставка. Само за себе си възстановяването на разходи по принцип не представлява доставка по смисъла на ЗДДС. Вярно е, че на практика самата необходимост от префактуриране говори за наличието на извършени преди това действия (услуга) в полза на друго лице, а според чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е „всяко извършване на услуга“. В същото време обаче според чл. 24, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕС относно общата система на ДДС „доставка на услуга“ е всяка сделка (transaction), която не е доставка на стока, т.е. за да е налице такава доставка е необходимо между участниците във взаимоотношенията, във връзка с които се извършва услугата, да е налице сделка. Изложеното дава основание да се твърди, че документирането на паричен превод само по себе си не е обстоятелство, което представлява сделка, т.е. доставка на услуга с данъчна основа, равна на префактурираната сума.
С оглед гореизложеното, разходите за глоби (фишове) следва да се документират с първичен счетоводен документ по чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч.).
По отношение на такса ЦРОЗ и други не може да се изрази становище, тъй като в запитването не се съдържа информация относно тяхното естество.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар