Становище на НАП с Изх. №20-00-346/05.12.2018 г.

Изх. №20-00-346/05.12.2018 г.

ЗДДФЛ – чл. 35
КСО – чл. 10
КСО – чл. 5, ал. 2

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……… е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-346/16.11.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Твърдите, че през 2018 г. сте реализирал печалби от участие в хазартни дейности, които са се провеждали в държави извън Европейския съюз.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Какво е данъчното третиране на печалбите, които сте получили от участие в различни игри – спортни залагания, казино игри, покер турнири и други?
2. Следва ли разходите, които сте извършили във връзка с участието, пътуването и престоя, в т.ч. и тези, свързани с направени губещи залози, да се приспаднат от придобитите доходи?
3. В кое приложение на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се декларират придобитите доходи от участие в хазартните игри?
4. Следва ли да се регистрирате като лице, упражняващо свободна професия, и да се осигурявате по реда на КСО като самоосигуряващо се лице?
По данни от информационната система на НАП от подадените декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8/2005 г.) е видно, че от месец април 2017 г. се осигурявате върху максималния месечен размер на осигурителния доход като управител на „К.Б.-С.О.“ ООД с ЕИК ………….. Съдружник сте в „С.П.Т.“ ООД с ЕИК ..…….. и в „К.Б.-С.О.“ ООД, но не сте декларирали упражняване на трудова дейност като съдружник в търговско дружество.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Паричните и предметните печалби от игри на случайността, които са освободени от облагане по силата на ЗДДФЛ, са изброени изчерпателно в чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от същия закон. Считано от 01.01.2017 г., на основание чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ не са облагаеми:
– паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта (ЗХ) или съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (т. 20);
– наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на ЗХ или съгласно законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените в т. 20 (т. 21).
Доколкото въпросните печалби от участия в хазартни игри не са освободени от облагане по силата на чл. 13, ал. 1, т. 20 и 21 от ЗДДФЛ, същите са в обхвата на т. нар. доходи от други източници (чл. 10, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 35 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 35, т. 2 от ЗДДФЛ облагаемият доход от източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година. Годишната данъчна основа за този вид доходи се определя, като облагаемият доход по чл. 35 от ЗДДФЛ, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход (чл. 36 от ЗДДФЛ).
Доходите от други източници се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като за целта се попълва Приложение №6 “Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ”.
Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на доходите. При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след този срок данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация (чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ).
Паричните доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице (чл. 44а от ЗДДФЛ). В конкретния случай печалбите Ви от участия в хазартни игри не подлежат на авансово облагане, тъй като платците им не са „предприятия“ по смисъла на ЗДДФЛ и съответно не са данъчно задължени лица по този закон.
Във връзка с правилното прилагане на разпоредбите за годишното облагане на печалбите Ви от участия в хазартни игри, следва да имате предвид, че, когато паричните доходи са във валута, те се преизчисляват в български левове по курса на Българската народна банка към датата на придобиването им (чл. 10, ал. 3 от ЗДДФЛ).
По четвърти въпрос:
Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО. Осигуряването на изброените в тези разпоредби лица е свързано с упражняването на трудова дейност.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване е въведена с чл. 5, ал. 2 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба, самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Това са лицата обхванати в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, а именно: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Съгласно текста на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Видно от цитираните разпоредби, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване за дадено лице като самоосигуряващо се лице, е необходимо лицето да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО като упражняващо дейност на някое от посочените към същата разпоредба основания.
Доходите от участия в хазартни игри не са доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО, поради което и предвид гореизложеното, върху тях не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Въпросът относно регистрацията по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) на физическо лице, упражняващо свободна професия е извън компетентността на Националната агенция за приходите.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар